Силните и Слабите

В нашата мила родина изглежда, че живее определено объркване. Неговият източник не е напълно ясен, но главен заподозрян е мизерията, в която много българи са израснали или живели, която на свой ред води до образуване на огромни комплекси. Все още много от нас имат напълно обратно разбиране за това кой е силен и кой е слаб, за това кой е страхлив и кой е безстрашен, за това кой носи вярата у себе си и при кого тя отсъства. Със следващите думи се надяваме да помогнем за правилното им бъдещо тълкуване.

Към момента имаме следния поглед:

Силният има власт над другите, той притежава безброй материални вещи като скъпи автомобили, големи апартаменти и къщи, луксозни дрехи и аксесоари. За него репутацията му е от най-голямо значение. Силният разполага с толкова много, че не трябва да се спира на една жена; той често си поръчва следващата. За силния е необходимо и да отговаря на определен физически стандарт – да има големи мускули, нищо че са неестествени и постигнати по бързата процедура с препарати, да говори на висок тон, така че всички веднага да разберат колко е силен, да се държи нагло и да гледа лошо, да е накичен с килограми ценни метали за да покаже положение, да прави каквото си иска, нищо че живее с други хора в цивилизовано общество, той все пак е специален, богопомазан, за него се прави изключение ежедневно. Силният не трябва да зачита чуждото право или мнение, защото той е „силен“. Силният е тарикат, схемаджия, той е толкова хитър, че няма нужда да се труди, той знае кое и как. Силният може да си позволи да прецаква, краде и унищожава и да обрича останалите на мизерия, защото той е твърде специален и дори чуждото благо му принадлежи. Слабият обаче, има власт единствено върху себе си. Той не притежава излишни вещи, всичко което има наистина му трябва. Слабият живее сравнително скромно, той не е особено заинтересован от репутацията си, защото знае, че е прав за себе си. Слабака обикновено е семеен човек, които трябва да отглежда и издържа семейството си. Той е смирен, не се бърка в чуждата работа и не наглее. Той най-често има естествена физика, а ако е развита е съвсем истинска – от работа и спорт. Слабакът не се кичи със скъпи бижута, защото си мисли, че това са женски работи. Той спазва обществения ред и закони, защото така би трябвало да бъде и защото знае, че не е по-специален от съгражданите си. Слабият уважава останалите и мнението им. Той е обичайният работник, трудовак, който живее с максимата: „който не работи не трябва да яде“. Слабият никога не би прецакал, откраднал или унищожил, защото знае, че тези действия са против братята му. Той не е специален и чуждото си остава чуждо.

Навярно погледнато така черно на бяло започвате да откривате известни грешки в тези два образа. Ако се вгледаме внимателно ще открием, че идеята ни за тях е била наопаки.

Истината е друга и изглежда така:

Силният е човек с висок морал, доблест, чест и принципни. Той притежава силна вяра в правилния развой на събитията и знае, че когато следва пътя си получава всичко необходимо. Силният е безстрашен и не бяга от трудностите на живота, той ги посреща лице в лице и минава през тях. Силният не търси бързото и лесното, защото знае, че то е гнило. Силният прави всичко по силите си да осигури добър живот на най-близките си без да ощетява околните. Той знае и че децата му го наблюдават изключително много, знае, че те не са много по слушането, а обичат да гледат и да копират. Силният иска да даде възможно най-добрия пример на следващото поколение, защото знае че това е единственият начин към общия прогрес, към все по-добрия живот и хармонията в света. Силният няма нужда от пози и стойки, няма нужда от скъпа кола или дрехи, той е кротък и тих, той е фокусиран и внимателно подбира накъде да насочи силата си. Силният човек определя себе си сам. Той не изпитва притеснение да бъде и показва своето автентично Аз, затова той няма нужда да имитира някой друг. Той е напълно себе си, той не е копие. Силният определя и преценя кое е истински стойностно и ценно и кое не, той не преписва от другарчето. Силният може да се движи пеш, с градския транспорт или с колелото си, той не е ограничен от репутации и позьорщина, които винаги изискват тежкарство. Силният не е комплексиран, а дори и да има несигурност като всеки човек, я преодолява сам, навътре в себе си. Той не насочва несигурността си навън. Силният е победил егото си.

Неговата противоположност обаче, изглежда коренно различно.

Слабият е човек с нисък или несъществуващ морал, без доблест и принципи. Той няма истинска вяра, въпреки че има татуси с кръстове и библейски цитати и носи 24-каратов кръст на врата си. Ако наистина вярваше, че Бог ще му осигури всичко необходимо щеше ли да краде? Слабият е страхлив, защото вътрешно усеща, че е слаб и трудно би се справил с препятствията иначе. За това той залита у бързото и лесното, въпреки че е гнило; успокоява се, че го заслужава, че е тарикат и че ако не е той ще е някой друг. Класическо слабашко изпълнение. Слабакът гледа само и единствено собствената си кожа. Той не е заинтересован за другите, харчи парите си по скъпи хотели и ескорти. Той няма истински близки хора. Той най-често не е баща, за това не му се налага да мисли какъв пример дава. Ако има поколение е много вероятно да го научи на същите слабашки подходи, защото ограниченият му поглед се простира само дотам. Слабият е глупак, защото мисли „аз да съм добре, а другите да се оправят“. Той не разбира, че ако утре другите ги няма си заминава и той. Слабият е изключително несигурен в собствената си стойност, затова има отчаяна нужда да я докаже пред другите чрез скъпи вещи и марки. Слабият човек се оставя да бъде определен от обществото. Той избира да бъде разпознат и оприличен в някоя позната група от индивиди. Той самия не знае кое е неговото автентично Аз или го е страх да го покаже. Така той имитира някой друг и се превръща в копие. Слабият гледа в чуждата паница и преписва дословно, без дори да мисли защо. „Щом едикойси мисли така, така мисля и аз“. За слабият самата идея да ходиш пеш, с рейса или колелото е достойна за присмех, защото символизира бедност. Той трябва да тежкарее инак не е мъж. Той е глупак. Слабият е дълбоко комплексиран и го изкарва по възможно най-лошият начин – навън, върху другите хора. Егото на слабака господства върху него.

Истинската слабост е шумна и неприятна. Истинската слабост се мъчи да се доказва постоянно, защото вътрешно знае колко струва. Истинската слабост се проявява навън, тя е явна.

Истинската сила е тиха. Тя се усеща без думи. Истинската сила няма нужда да се доказва, защото тя знае потенциала си. Истинската сила е вътрешна, остава скрита.

Надяваме се, че тези думи са достатъчни за да си дадем реална сметка кой е силен и кой е слаб, кой е достоен и кой не е, кой е мъж и кой не.

Да бъдем силни.