Цялостен Минимализъм

Клас стани, клас мирно!

Честит първи учебен ден приятели! Днес е символичното начало на учебната година, а всъщност тя никога не спира. Започваме нашата учебна програма с една популярна през последните десетилетия концепция, а това именно е минимализмът.

Що е то Минимализъм?

Минимализмът най-общо представлява опростяване. Той гони автентичността. Опростяване на живота чрез притежанието и използването на минимален брой вещи, не за да бъдем по-готини от съседа, нито да се състезаваме с това, кой живее най-просто. Неговата идея е да използваме всичко по предназначение и да се освободим от всяка вещ, която не ни е необходима. Това има за цел да замени обичайния хаос и затрупване вкъщи със свобода за окото и мислите ни.

С едно изречение минимализъмът е: НИЩО ИЗЛИШНО.

Тъй като ние много харесваме и се стремим да живеем според тази концепция искаме да Ви представим нашата визия за ЦЯЛОСТЕН минимализъм – такъв, който задълбочава нещата и ни освобождава още повече.

Цялостният минимализъм се случва на 3 нива:

1. Физическо ниво – класическият минимализъм живее тук. На физическо ниво сме ние с тялото си в собственото си жилище, заобиколени от всичко, което притежаваме - мебели, дрехи, джаджи и т.н. Идеята тук е да разкараме всяко нещо, което взима пространство, а не се използва. Например сме се оборудвали с 6 тигана, а реално използваме само 2. Имаме 20 чифта обувки, а речем ли да излизаме винаги се колебаем между 3. Гардеробът ни също е пълен, а главно обличаме едва 10% от него. Имаме 2 телефона, 1 таблет, 2 конзоли, 1 лаптоп и 4 телевизора, а предимно използваме телефона. В хола си имаме диван и две кресла, като вечно седим на дивана, а в креслата никога. Добър начин да определим кое ни е необходимо и кое не е да си зададем следният въпрос: „Използвал ли съм това нещо през последните 12 месеца?“. Ако отговорът е не то най-вероятно тази наша вещ е изпълнила дълга си и спокойно можем да се разделим с нея. Това са просто примери, но се надявам схващате идеята. Всичко, което не ползваме, а заема място е ИЗЛИШНО. То ни товари и физически (заема пространство и отнема от въздуха на помещението) и психически, до което ще стигнем.

Да подредим и организираме личното си пространство е отлична идея не само, защото очакваме гости. Да поддържаме това място чисто не е задължително обсесия за чистота и спретнатост. Тези неща имат дълбок ефект върху нашата психика и ментално състояние, защото когато се намираме в подредена и чиста стая, това автоматично успокоява ума ни и го предразполага към чисти и хармонични мисли. Каквото е навън, такова е и вътре. Ако жилището ни е свободно и просторно, то и в главата ни ще е по-свободно и просторно. Когато има свободно пространство в главата ни, то умът ни може да се разшири, може да се отпусне. Това е изключително важно за него, защото единствено в състояние на отпуснатост умът ни може да генерира така ценните за нас идеи, анализи и заключения.

Физическата подреденост и хигиена отключва и кани менталната хигиена.

2. Ментално (психическо) ниво – домът ни вече е организиран и нямаме излишни вещи – чудесно. Идва време да преминем в следващото ниво на играта, където става доста по-интересно (и предизвикателно). На ментално ниво сме в мислите си. На този терен стават всички красиви неща като проектиране, планиране, измисляне, пресмятане и анализиране, както и всички грозни неща като безкрайното дълбаене в миналото, натрапчивата тревожност и обичайното свръх-премисляне на лични ситуации. Миналата учебна година научихме, че умът ни е просто инструмент. Такъв, който е невероятно полезен използвайки го по предназначение и ужасно опасен когато е оставен без надзор.

Отличен слуга и лош господар.

Именно поради тази причина ние трябва да наблюдаваме и разграничаваме полезните мисли и процеси в него от вредните такива. Вредните мисли са ИЗЛИШНИ. Можем да започнем лесно да разграничаваме мислите си като по време на мисълта се спрем и зададем въпроса: „Как ме кара да се чувствам тази мисъл?“. Ако мисълта е креативна, продуктивна и като цяло добра за нас, то усещането ще е такова на лекота, на приятност, на интерес/любознателност или на постижение. Ако мисълта е потискаща, задушаваща, неприятна, то със сигурност тя е излишна за нас и би било най-добре бързо да се освободим от нея.

Важно е да кажем, че това не значи да сме „позитивни зомбита“, вечно гледащи към хубавото на живота и игнориращи лошото. Това са коренно различни неща.

Тук става на въпрос да не се самонаказваме, защото когато използваме ума си срещу нас самите това е чисто и просто самобичуване, случващо се на ниво психика. Доброто си е добро и то присъства у живота ни, точно както лошото си е лошо и то също присъства там. За нас обаче е изключително добра идея, да не се фокусираме върху КАКВО Е МОЖЕЛО ДА БЪДЕ или ДА СМЕ НАПРАВИЛИ РАЗЛИЧНО, тоест да гледаме в миналото и да се малтретираме, а да се съсредоточим върху това КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ СЕГА ИЛИ УТРЕ, КАК МОГА ДА ПРОДЪЛЖА ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН?

Това осигурява менталната ни хигиена, като освобождава капацитета ни за практично, креативно и приятно мислене. Такова е мисленето в най-автентичната си форма. Имаме ум за да творим и създаваме, имаме ум за да оцеляваме и излизаме от ситуации по най-елегантния и умен възможен начин. Това е истинското предназначение на ума ни. Нека го използваме по предназначение.

3. Емоционално ниво – ако минимализираме дома и ума си, то ще сме направили огромна услуга на себе си и на всички влизащи в контакт с нас. Ако спрем до тук обаче, изпускаме да пречистим и освободим огромния наш център на Емоционалността. На емоционално ниво нещата не стават никак лесни. За някои отбелязването на емоции ще е по-лесно от колкото на мисли, а за други обратното. Това зависи от съзнателността ни и към кое от двете (или и двете) сме по-предразположени.

Тук е царството на Сърцето.

На това ниво преживяваме най-блажените си моменти, както и най-траурните. Може би от самото начало на това ниво вече се чудите как бихте могли да сортирате или да почиствате емоциите си? Та те са натурални, спонтанни и правилни. Как е възможно да има ИЗЛИШНИ емоции?

Много просто.

Емоциите, които битието и другите хора ни образуват ежедневно са натурални и спонтанни. Те не само, че не трябва да се сортират, а трябва обезателно да се преживеят напълно. Независимо дали изпитваме нужда от истеричен смях или истеричен плач. За нас е важно да преминем директно през тази емоция и да я изживеем напълно. Така тя преминава през нас като вълна и се връща обратно във вселената. Ако в нас има съпротивление и потискаме тези си емоции, то болестното ни състояние е въпрос на време (било то физическо, емоционално или ментално – като често са свързани и трите), защото същата тази емоция се наслоява „по тръбите“ в нас, постепенно ги стеснява и се запушваме. Запушваме се емоционално и изпушваме физически.

Това са необходимите ни емоции. Трябва да си ги изпитаме.

Кое тогава е ИЗЛИШНО? Излишните емоции са тези, които образуваме сами на себе си. Точно както правим със премислянето, същото нещо правим и със сърцето си, най-често подсъзнателно. Може би сме участвали в някаква разправия и сме викали по някого. Крещели сме, обиждали сме. Или може би сме били свидетел или участник в друг конфликт наскоро, а сега си седим сами и връщаме емоцията пак и пак, дори променяме реплики или действия в спомена си, за да преживеем различна или по-силна емоция. Може би сме се загубили някой наш близък или сме скъсали с гаджето си. Периода на траур в такъв момент е изцяло натурален и необходим, но този период в един момент свършва, а ние връщаме болката обратно отново и отново, само за да се жигосаме пак. Емоцията може да е толкова интензивна, а болката толкова силна, толкова истинска. Усещаме се живи, обаче чрез болка.

Това поведение не е нищо повече от наркомания.

Наркомания, защото естественото преживяване и здравословната тъга отдавна са отминали, но ние сме развили влечение към тази болка и си тънем в нея. Продължаваме да си самонанасяме нараняване, но сме пристрастени. С какво това поведение се различава от някой наркотично зависим, който се смачква сам, но не може да спре? Разбира се, нещата може да не са толкова крайни. Пример за това са хората, които са пристрастени към драмата. Излишната драма. Тези, които правят от мухата слон, същите тези които търсят да се карат за спорта. Те изпитват удоволствие от конфликта, защото той ги храни на емоционално ниво. Със сигурност имате случай в собствения си живот, където някой просто се е чудил за какво да се заяде, чудил се е единствено как да направи проблема. Това е храната на наркоманизираното сърце.

ТОВА са излишните емоции. Толкова по-добре сме без тях.

Премахването на излишните емоции е емоционална хигиена.

*БОНУС НИВО* Дигитален минимализъм – във настоящия ни живот просто няма как да подминем дигиталната страна на нещата. Тя е микс между горните три нива, защото ни влияе и физически, и ментално, и емоционално. На дигиталното ниво за нас е важно да поддържаме двора си чист (да не използваме излишни социални мрежи или да сме нездравословно привлечени към някоя игра или друго поведение като порно, шопинг или залагания), а когато използваме по предназначение нещата да поддържаме баланса в консумацията си. Ако например сме свършили работата си и влезем във ФБ/Инста/ТикТок/Ютуб за момент на разтоварване и наваксване с дигиталния социален свят, то е важно да се откъснем бързо от него, преди да ни е погълнал в алгоритмите и пристрастяващите си начини. Както казва баба ми – от всичко, но по малко.

Когато поддържаме цялостния минимализъм на всички три нива става нещо магично. Изведнъж в нас се оказва тихо, чисто и подредено. Шумът от главата е изчезнал, а водовъртежите на сърцето са притихнали. Откриваме съвсем различно пространство у себе си. Това пространство се намира в нашето съзнание.

Там вродената ни брилянтност намира поле за изява и вече може да се проявява свободно. Новооткритото място в нас се оказва толкова голямо, че от нищото се появява и нашата най-стара приятелка – интуицията. Вместо да ни идва на гости спорадично, тя най-сетне открива перманентното си място в нас и заживява у дома си. Това, което ни дава в знак на благодарност е най-ценното – тя ни подарява истината като отговор и нежно ни упътва накъде да вървим. Да бъдем чисти.