Прошка

Омразата и гневът водят до саморазрушение. Те подхранват злото в нас, което единствено засилва нещастието у света като цяло. Нещастието в нас и нещастието в другия човек. Каквото повикало, такова се обадило. Чрез собствената си омраза и гняв генерираме многократно повече навън. Свят, в който всички замесени се мразят взаимно гние отвътре и не заслужава да съществува. Грозен и излишен е.

Как обаче да надмогнем тези усещания? Възможно ли е да променим тази силна черна енергия без да дадем или вземем жертви? Възможно е. Единственото необходимо е:

Прошката

Прошката е един от най-могъщите инструменти на наше разположение. Тя приема и прощава, тя знае, че е човешко да се греши. Тя не се цупи и не е злопаметна. Прошката е велик трансформатор.

Тя взима омразата и я превръща в любов. Тя взима гневът и с него наторява почвата, от където пониква разбиране. Тя взима обидата и я превръща в не-осъждане. Тя смекчава и разтапя и най-голямото зло.

„Злото е силно, но доброто е могъщо.“

Когато някой ни е нагрубил, наранил, измамил или предал започваме да носим този тежък спомен, този ужасен случай, този багаж. Живеем в страх да не ни се случи отново. Живеем с фантазиите си как някой ден ще му го върнем, ще му натрием носа, ще го унижим и ще го накараме да вкуси от собствената си попара.

Око за око и зъб за зъб. Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп.

Вместо да подхранваме това мизерно съществуване можем да вземем друг завой. Можем да простим. Все пак и ние сме хора, и ние сме имали отвратителни дни и настроения. И ние сме казвали жестоки неща. И ние сме наранявали. Прощавайки, оставяме тежкия товар, който носим и освобождаваме себе си. Връщаме лекотата си. Ако утре ние сгафим вероятно ще искаме да ни простят нали? Нека простим първи.

Да простиш е да се извисиш над дребнавостта, над бита, над материалния свят. Тя е характерна за силните хора и силните характери. Прошката е величествена. Прошката е щедрост. Прошката е добро. Прошката е сила. Прошката е могъща. Прошката е любов. Прошката е смирение. Прошката е мъдрост. Прошката е свобода. Прошката е божествена.

Всички хора имаме еднакъв корен, един произход. Това значи, че сме заобиколени от нашите собствени братя и сестри. Нима няма да простим на сестра си или на брата си? Когато осъзнаваме света по този начин и прощаваме, всъщност разбираме, че в крайна сметка прощаваме на самите себе си.