Последният сезон

Откакто съществуваме (че и много преди нас) природата прогресира с един и същ темп. Всичко създадено в нея е циклично и когато един цикъл приключи, започва следващият. Такива са правилата на вечността.

Следвайки нейното темпо успяваме да живеем най-добре.

Майката земя е определила четири сезона, чрез които извършва целия оборот на цикъла си. Те образуват кръг, който се повтаря завинаги. Тъй като кръгът няма начална точка, за да представим идеята си ще вземем пример с човешкия живот. В него всичко започва с раждането и приключва със смъртта. Еквивалентното начало на природния цикъл следва да е Пролетта. В нея всичко е прясно и зелено, всичко се развива, разкрасява и цъфти. По това време нашата енергия и хормони са в същото положение. След пролетта идва Лятото. В него всичко буквално и преносно е в разгара си. То е втората четвъртина от кръговрата и тогава също имаме енергия и желание за живот. Когато Есента дойде, с нея се носи и усещането за наближаващото приключване на годината, което на свой ред предоставя емоции на меланхолия и носталгия по отминалите дни. Много от растенията вече са предали листата си и са готови за края, също така и десетки животински видове влизат в хибернация или зимен сън. Привършвайки, есента се оттегля и доверява големият финал на Зимата. Тя е последният сезон. Сезонът, в който съвсем логично и натурално имаме най-малко енергия след цялата изминала година. Тя е времето, в което целият свят се прибира навътре към себе си, за да умре символично и да бъде прероден напролет в новия живот, в следващия цикъл.

В западния свят хората често се разделят на екстровертни и интровертни. В източния свят има сходно разделение, такова на различни състояния. Раджас е енергията или действието (активността), а Тамас е апатия и инертност (пасивността). Всеки човек има и двете и преминава от едно състояние в друго, но всеки човек е предразположен към едното повече. Според нашите наблюдения често екстровертните хора са раджастични, а интровертните – тамастични. Логично, отворените и активни хора търсят повече комуникация от колкото по-пасивните и затворени хора. Когато раджас и тамас са еднакви по сила, то постигаме състоянието Саттва (съвършенство, светлина, божественост).

Характерното за раджастичните хора, е че те трудно стоят на едно място, трудно им е да бездействат. Обратно на тях, тамастичните или по-пасивни хора трябва да търсят мотивация за да излязат навън или да спортуват.

Всички имаме нужда и от двете.

*Ако си по-активен по рождение, знай че след всяко усилие трябва да има почивка и временно оттегляне. *Ако по рождение си по-пасивен, знай че за да си здрав, бодър, фокусиран и схватлив, то следва да използваш тялото и мускулатурата си често.

Следващите думи са за тези от вас, които са по-раджастични (активни), но предполагаме ще са полезни и за всички останали.

Ако минаваш през всички сезони с еднакво, препускащо темпо, то със сигурност не живееш в такт с природата и това започва да образува своя негативен ефект. Вероятно много от вас изпитват симптомите на този начин на живот. Главните са умора, нервност, раздразнителност, желание за отдръпване в изолация, в уединение. Това, изненадващо за мнозина, не е депресия нито е свързано с настоящата ти житейска ситуация. Това е натуралният рефлекс на тялото и душата ти, защото и двете копнеят за почивка. И се нуждаят от нея. И това е съвсем нормално, все пак активният начин на живот през годината ни осигурява емоционално пренасищане, ментално задръстване, физическо изтощение и духовен глад (защото вероятно си пропускал да угаждаш на тази си част). Затова те призоваваме:

Почини си.

Позволи си да си починеш.

Това не значи напълно да спреш да спортуваш или да се виждаш с хора. Това значи да бъдеш искрен и честен със самия себе си. Да признаеш умората си, да приемеш че си изтощен. От взаимодействия, от шума и от лудницата, в която всички живеем, от неистовото темпо, което поддържаш и от всичко останало. Това значи да уважиш себе си и моментното си състояние. Значи да разредиш срещите, да се поотдръпнеш от лудницата и да намалиш темпото, защото сега е сезонът на покоя. Започва сезонът на пасивността.

Ще ти хареса.

Зимата идва за да възстанови енергийния ти резерв. Тя идва за да пречисти пренаситеното ти сърце. Идва за да освободи ментално пространство. Тук е за да излекува умореното ти тяло.

Тук е за да те прероди.

Позволи й.