Упражнение по даване на любов

Да даваме любов на себе си или на ближния е нещо, за което често се говори, но и често звучи като изтъркано клише, като някаква позитивна, наизустена и сладникава обща приказка. Звучи така, защото когато някой го каже спира до там и рядко споменава как всъщност може да изглежда. Ние обаче бихме искали да Ви споделим един вариант подходящ за обща употреба.

Упражнение по даване на любов

В живота имаме възможност да даваме любов единствено в две посоки: към себе си (навътре) и към някой или нещо друго (навън). Това упражнение работи еднакво добре и в двете. То е изключително просто, което го прави много практично. То изглежда така:

Полезно ли е това?

1) Към себе си – Когато искаме да дадем любов на себе си (под каквато и да е форма) трябва да си зададем въпроса: „Полезно ли е това за мен?“. Дали това, което искам да направя, ще ми помогне, ще се почувствам ли наистина по-добре след него, дали всъщност е любов? Да вземем за пример състояние на депресия, тъга или траур. Когато се намираме в такъв момент, то може да чувстваме нужда да се видим с приятели. Може също да ни се пие или да ни се взима даден опият за да го притъпим. Добре, нека си зададем въпроса – това полезно ли е за мен? За да работи тази техника правилно, то ние трябва да сме напълно искрени със себе си и осъзнато да отбележим реалния ефект на всяко едно действие. Срещата ни с приятели ни ободрява, защото чувстваме тяхната подкрепа, получаваме от тяхната енергия и любов и това реално ни помага да излезем от трудната си ситуация. Нека направим същото и с другата опция. След като сме взели това решение и сме го изпробвали какво установяваме? Пиенето и/или наркотиците временно притъпяват усещанията ни и проблема е замаскиран. Но ефекта е краткотраен, а след като премине ни оставя да „плащаме сметката“ (чрез намаленото ни здраве и разположение; махмурлук, дехидратация, абстиненция, отслабване на имунната ни система), което води до раздразнение и забавяне на процеса по възстановяването ни. В единия случай наистина си даваме любов, а в другия си пречим или самобичуваме, което е точно обратното на любов.

Друг пример – чувстваме се уморени. Принципно знаем, че леката тренировка ще ни даде тонус и ще се усетим по-добре. Отделно не искаме и да изменяме на спортния си режим. Силни сме, издръжливи сме, можем да понесем усилието и този път. Но в този конкретен случай, сме доста уморени и тренировката би изхарчила енергия, която нямаме налична. Тя би влошила и забавила поправката ни. Е, тогава как изглежда даването на любов тук? Сами се досещате – като си позволим да си починем качествено. Енергията, която бихме изразходвали в посредствена и нещастна тренировка можем да вложим в далеч по-енергоспестяващи и подходящи домашни занимания – леко раздвижване като стречинг или йога, дихателни упражнения, пасивна медитация (която е възможно най-регенериращото действие в арсенала ни), четене на книга, слушане на музика, рисуване, дори просто лежане.

Даването на любов към себе си в дългосрочен план също може да изглежда и като намаляне или прекъсване на вредни навици. Ако в живота ни има нещо, което се повтаря отново и отново от години насам и подозираме, че то не ни влияе особено добре отново можем да си зададем въпроса: „Полезно ли е това за мен?“, помага ли ми реално? Ако отговорът е не, то е добра идея да започнем да го намаляваме лека по лека или направо да го спрем от раз – различният подход е спрямо характера ти. Ако ти е по-лесно постепенно – направи го така, ако по-лесно е внезапно – още по-добре.

Така пречистваме характера и ежедневието си от излишните, самонасенеси вреди.

Така спираме да се саботираме.

2) Към другия – когато друг човек е целта на нашата любов, то е добре отново да се запитаме: „Полезно ли е това за НЕГО/НЕЯ?“, дали е в негов интерес или само така изглежда. За пример нека вземем да носим храна и да помагаме на близък наш човек. Ако става въпрос за някой контузен или имащ затруднения с придвижването, то това действие наистина е полезно. Ако обаче го правим от сляпа любов, защото просто искаме да помогнем, то отново е отлична идея да бъдем напълно искрени със себе си. Ако носим храна/гледаме/угаждаме на някого, който може и сам, то ние помагаме ли му всъщност? Дали не го правим по-мързелив, по-безотговорен, по-лигав/нежен/слаб, с което директно му вредим?

Друг пример – искаме да помогнем като дадем акъл или кажем истината на някого. Дали наистина нашите думи ще са от полза на приятеля ни? Дали това, което имаме да кажем ще го повдигне, ще разкрие нещо ценно за него, дали ще го окрили? Или нашия непотърсен съвет и твърда, тежка истина няма да го подтиснат, разколебаят и оскърбят?

Понякога да дадеш съвет или да кажеш истината е чиста форма на любов, понякога обаче не е.

Ние сме почитатели на истината и врагове на лъжата, но истината някой път е по-добре да се пропусне, тя може да се премълчи. Добрият, аналитичен ум и мъдрото ни сърце ще ни посъветват най-добре кое е удачното решение.

Интуицията ни ще го потвърди.

Когато пишем тези думи и се запитаме сами: „Това дали ще е полезно за хората?“, то вътрешният глас казва, че ще бъде. Или поне няма да навреди.

Да бъдем любов.