Новата Година

Посрещането на новата година се празнува от дълбока древност и това никак не е случайно. Този обичай носи със себе си чудесна позитивна енергия, вдъхновение, мотивация, нови цели и решения. И красотата му се крие именно там. Тя не е в това на колко по-голяма маса ще седим, колко богата ще е тя откъм предложеното пиршество, дали се намираме на другия край на света или си седим кротко в нас. Това е просто боята й.

Приветстването на новата година е ритуал по приветстването на промяната.

По топлото посрещане на новото, на по-доброто.

Закон е, че за да дойде нещо ново, то старото трябва да се заличи, пусне или изпрати. Точно това е новата година – моментът на предаването на щафетата, точката на прехода. Едновременно часът на изпращането на старото и посрещането на новото.

Финалното сбогуване с изтичащата година. При сбогуванията си обикновено човек се прощава с някого като го запомня с най-доброто от връзката и съвместните им спомени. Вид равносметка за времето им заедно. Отлична идея е да си направим такава равносметка за последните 12 месеца, какво е било ползотворно, кое е било добра идея и кое не и какво можем да променим сами през идващата нова година.

Изпращането на годината също така ни дава невероятно ценната възможност да завършим годината по възможно най-добрия начин – като й завещаем някоя от нашите слабости.

На нова година се намираме едновременно на погребение и на раждане.

Поглеждаме в ковчега и виждаме за последно старата година. Приближаваме се за да се сбогуваме, а в него, за спомен, пускаме някой голям наш проблем, зависимост, слабост. Нещо, което оставяме завинаги у 2022. Да почива в мир. Разделяме се с лоша наша страна, която ни създава главоболия и причинява трудности. И много добре знаем, че не ни е необходима. Така изминалата година ще се увековечи с това деяние. Ще бъде запомнена с нашето освобождаване от даден дефект. Нима има по-добър начин да се разделим с нея?

Защо най-после не оставим това, което ни пречи? Защо не погребем един или повече от нашите лоши навици или вредни поведения? Нищо не ни коства и нищо не ни пречи. Старото изсушава и е мъртво, а новото вдъхва живот.

Е, сбогувахме се със старото по качествен начин. А какво носи новото?

Въпреки че, самата нова година носи със себе си редица промени, събития и възможности, то нейната нова и неопетнена енергия е скъпоценното й съкровище. Тази енергия ние сме свободни да впрегнем и насочим както сметнем за добре. Ако не променим нищо в себе си и живота си, то нищо не се променя. Просто пропускаме влака, пропускаме чудесния шанс за ново начало. Минаваш през СТАРТ, но не взимаш 200. Все пак ние сме творците на собствения си и колективен живот. Като строители, на нас единствено ни е необходим материал за съграждане. Тази нова енергия може да бъде изключителен изграждащ материал. Просто трябва да я превърнем в такъв.

Защо най-после не захванем това, което искаме, това което знаем, че трябва. Това, за което ни мързи. То е същото това, от което ще почерпим най-големите си успехи и ще берем най-сладките плодове на труда си. Това, от което ще се чувстваме най-добре. То ще ни направи удовлетворени, радостни и горди със самите нас.

Основният враг на човешката промяна винаги е бил мързелът. Скатаването, инертността, пасивността. Мързелът те умъртвява, защото те държи в старото, а то е изсъхнала история. С какъвто се събереш такъв ставаш. Мързелът е един от най-големите грехове за душата ни. Родени сме за да трупаме опитност и да преодоляваме изпити и препятствия. Не за да „доизживеем“ живота си в скъпата си кутийка, носейки се като умряла риба по течението, спокойни че сме се уредили до живот. Това „осигуряване“ кара душата да гние. Изхабява я, защото тя знае, че истинското осигуряване не е в този свят. Да се осигуряваш тук е като да правиш пясъчни замъци на брега и да си мислиш, че си се подсигурил. Душата знае, че всичко тук е наужким. Тя много добре помни, че единственото истински ценно тук е преживяването, опитността, мъдростта, любовта. Това е багажът за другия свят. Само това ти позволяват да занесеш.

Да си жив е привилегия, а да си жив значи да работиш.

Ще мързелуваме след дългата си работна смяна.

За финал ще добавим и нещо за общата ни нова година. Тази на човешкият колектив, тази на човешката раса. В текста ни за индивидуалната Съдба, тя беше представена като отворено пътешествие с влак, който единствено спира на едва няколко предварително обозначени спирки, а останалото препускане е изцяло наше дело. Това с пълна сила важи и за колективната ни съдба. Общият сценарий.

Според множество религии света върви по сценария си. Нека да приемем, че това до известна степен е истина. Но този общ сценарий е просто основата, на която се крепи цялата история. Това ще рече, че ако основните точки на вселенската драма са известни, то сценария остава на 95% свободен за дописване. И там лежи нашето участие. Като индивидуалности, като групи и движения, като общества и народи. Най-вече като добър пример, като адекватни и правилни решения, като осъзнати избори и действия. А откъде по-добре да започнем ако не от нас самите?

В крайна сметка, света така или иначе ще мине и стигне до там където трябва. Но видът на това пътешествие зависи от нас. То може да бъде красиво и чисто, с прекрасни пейзажи, както може да бъде отвратително, болезнено и страшно.

Ние избираме.

Нека не се задоволяваме с посредственост през новата година, а и занапред. Нека не спираме до задоволяването на най-основните си нужди, а нека от там тепърва да започнем. И да продължим значително по-високо.

Весело посрещане приятели… и качествено пътуване!