Комплекси

Комплексите са главен източник на несигурност и нещастие в нашия живот. Човек има навика да се съмнява в себе си постоянно, което води до психически, емоционални и физически проблеми.

До голяма степен, това се дължи на сравняващия ни ум. От ранна детска възраст сме бомбардирани с коментари като: виж този, виж онзи, прави като него, защо не си като него и прочие. Обществото ни отглежда с идеята, че за да определим своята стойност, трябва задължително да се премерим с човекът отсреща. Доказателствата за нашите успехи, постижения, красота или таланти винаги идват чрез съпоставката им с други такива, те никога не са самодостатъчни.

Това е подходът на егото, на разделението, на "по-важните" отделни части. Гледайки света през тази призма, нашата радост или гордост е на гърба на другия, който логично трябва да е загубил, да е втори. Във вечното състезание на егото победители няма, а само губещи.

В днешно време можем да видим до каква крайност водят комплексите и несигурността в човека. Безброй специалисти предлагат "корекции" на хората, които имат възможността да променят всяко кътче от себе си, което допълнително подклажда усещането, че те не са перфектни, че има нещо за коригиране, за наместване.

Как се коригира съвършеното?

Когато отидем в гората и видим всички дървета не харесваме едно повече от друго, не намираме някое за дефектно или нередно - те заедно формират красотата й. Когато погледнем към небето и видим всичките облаци, не си казваме този облак  е по-приятен от съседния, този облак е успял, а другия не е. Когато гледаме мидите, вълните в морето, пясъка, всичко е идеално и няма грешка. Когато погледнем домашните си любимци или други животни, всяка тяхна краска е чаровна, всяка тяхна особеност е специална и отличителна.

  В дизайна на природата всичко е на мястото си, перфектно и хармонично.

Ние сме този дизайн.

Хората имаме навика да казваме, че сме НА земята. Истината е, че ние сме ОТ Земята. Досущ като дърветата, облаците, животните, пясъка, мидите и морето, всички произхождаме от звездния прах, от майката Земя. Когато разберем това, ще получим дълбокото спокойствие и радост от живота.  Всеки човек е красив и съвършен, всеки носи своя кръст, всеки работи за цялото по индивидуален негов начин и път.  Всеки е важен, всеки има стойност, няма съревнование и всеки е победител.

Красотата на човек не се създава на операционната маса. Красотата му се крие в отношението към другия. За да развием своята красота е достатъчно да се стараем да ставаме по-добри, по-любящи, по-щедри, по-търпеливи от предходния ден.  Истинското състезание в живота е това със самия себе си.

Бъдете любов!