Комфорт

В съвременния живот откриваме все повече и повече комфорта на съществуване. Вече е напълно възможно да живеем "пълноценен" живот без да напускаме жилището си. Можем да работим, да пазаруваме хранителни продукти, да купуваме всякакви вещи. От продуктите в магазините до услугите и удобствата предлагани в света - всичко става все по-лесно, по-бързо, по-удобно. Всичко е невероятно улеснено. И докато този прогрес има своите полезни страни, развиващото се постоянно търсене на лекото започва да ни пречи. Истината е, че комфорта крие в себе си дискомфорта.

Комфортно е да поръчаш храна, вместо да сготвиш. Комфортно е да се излежаваш, вместо да потичаш. Комфортно е да стоиш на познатото работно място, което отдавна те е отегчило и депресирало, вместо да потърсиш щастието другаде. Комфортно е да повториш старите си вредни навици, вместо да изградиш новите. Комфортно е да останеш сам, вместо да отидеш и да се запознаеш с някого. Комфортно е и да си с грешния човек, вместо да го напуснеш. Комфортно е да отлагаш и бягаш от отговорност, вместо да се сблъскаш с нещата и поемеш отговорността.

Ако се загледаме внимателно по-горе, ще разпознаем дискомфорта в ситуациите:

Изпускаме шанса да развием готварските си умения и да се грижим за себе си. Изпускаме шанса да подобрим физическото си състояние и издръжливост. Изпускаме шанса да открием истинската си цел. Изпускаме шанса да се коригираме и започнем наново. Изпускаме шанса да се сприятелим, да поговорим, да се опознаем, да се влюбим. Изпускаме шанса да си дадем почивка и да останем със себе си. Изпускаме шанса да повишим волята и себеуважението си, шанса да се преборим.

Общото между всички тях е това, че изпускаме. Пропускаме шанса да се предизвикаме, да натрупаме опит, да развием сила, воля, смелост, самоуважение, сигурност в самите нас.

Комфорта е познатото, лесното, автоматичното. Комфорта ни подтиска, изнервя и натъжава на финно, подсъзнателно ниво. Той е застинал. Най-често в него няма развитие, отсъства надграждане. Комфорта е стена, ограничение. Комфорта е оградата, която ни държи в нашите познати и сигурни територии. Там няма изненади, няма нищо ново, всичко е старо и предвидимо. В него сме заспали. Там постижение няма. Комфорта е блато. Нужно е само да го помиришем за да осъзнаем истинската му същност.

Дискомфорта обаче е обратното. Той е движение, сътресение. Дискомфорта те предизвиква, вкарва те в непознатите територии и те оставя да се оправяш сам. Дискомфорта те развива физически, психически и емоционално. Той ти показва, че можеш много повече, показва ти, че няма нищо страшно. Той съдържа ценните елементи, необходими за личностното ти надграждане. Дискомфорта е стълбата, с която преминаваш отвъд ръждясалите рамки на комфорта. Там всичко е ново и непредвидимо. Там си буден, винаги нащрек. Дискомфорта е буря. Бурята, която изчиства блатото. Когато тя приключи, си постигнал нещо и си напреднал.

Комфорта ни дава прочетена книга, разочарование, еднообразие, апатия.

Дискомфорта ни екзалтира, зарежда, кара ни да се чувстваме по-силни и живи.

Това не значи да живеем в постоянен дискомфорт. Това просто значи, да не се плашим и бягаме от него, защото той е наш съюзник, наш учител и приятел. Колкото повече го търсим, толкова повече ще увеличаваме предела на комфорта си, толкова повече ще израстваме като хора.

Нека в дискомфорта да видим пътя си и да разпознаем, че там всъщност се крие реалния комфорт, крие се истинското ни удовлетворение.