Вечна Младост

Първата третина от живота ни е така структурирана, че постоянна промяна и поемането в нови посоки е нещо съвсем обичайно и необходимо. Като деца сменяме класове, съученици, приятели, хобита, спортни и други игри. Като юноши сменяме университети, специалности, градове, професии, стилове, квартири, гаджета и какво ли още не.

Експериментацията и търсенето на себе си са ключови за успешното ни израстване.

Лошият момент на стагнация и застой при повечето от нас идва около 25-30 годишна възраст. Вече изградили сравнително постоянен образ и репутация започваме да навлизаме в коловоза оформен от тези решения. Експериментите са все по-редки и все повече не ни "отиват". Режимът ни е формиран. Ежедневието започва да се повтаря и става все по-сиво, безсмислено, неблагодарно и неудовлетворително. Малцина са тези, открили себе си наистина и живеещи в щастие и хармония с мисията си.

В съществуването лишено от нов опит, преживявания и предизвикателства се появяват и засилват вредните навици и слабости. Скуката и автопилотът са обичайните водещи, а последващото желание просто да почувстваме нещо са съвсем логичен развой. Започваме да застиваме, да се вкаменяваме. Губим детската гъвкавост и лекота в собствените си мисли, чувства и действия.

Собствените ни контролирани и вдървени избори са началото на края за нас.

"Човек се учи докато е жив" - именно тук се крие истинската философия. Човек спре ли да учи и да се развива, той се превръща в жив мъртвец, в превъртаща плоча, във вчерашен вестник, в паметник, в спомен за самия себе си, от времето когато всъщност е живял.

Не трябва да позволяваме на страхливия ни ум и горделиво его да ни спират от воденето на пълноценен, истински живот.

Да, за детето може да е елементарно да изпусне играчката от ръцете си и да хване друга. Главната разлика между нас и децата е, че те не изграждат и носят репутация и сериозност на образа си. Той е в постоянна метаморфоза. Това ги прави гъвкави, леки, отпуснати и истински радостни.

Ние също го можем.

Ние все още сме деца.

Да, за зрелия човек новата пътека изглежда страшна, неясна, рискована, опасна. Тя плаши, отказва страхливите. Страхливците, които винаги избират познатото, провереното, безопасното, колкото и да им се повръща от него, а после се чудят къде е щастието. В същата тази пътека детето вижда приключение, забава, нова игра, вижда интересното и няма търпение да започне.

Новото за нас като големи деца има безброй форми. Нова работа, ново хоби, нов спорт, нова любов, нови навици, познания, опит, мечти, преживявания. Новото може да изглежда плашещо поради огромните си, неясни размери. Това не е проблем. Достатъчно е да направим една малка крачка и усилие днес. Утре ни чака следващото.

Когато го правим за да постигнем, за да се покажем и докажем, ние бързаме да извадим резултат и грешим из основи. Така пропускаме да се забавляваме, убиваме магията, а именно нея търсим. Тайната се крие в това да го правим заради самото него, заради удоволствието, забавлението, удовлетворението, които следват от него.

Когато сме получили краен резултат, това е символ за края. Ключа е да не търсим такъв, а да търсим лекотата и все по-сполучливата спонтанна импровизация.

Това е вечната младост.