Истината като лекарство

Всички имаме проблеми. Те могат да са свързани с физическото ни тяло - недъзи, болести или разновидни комплекси породени от несъвършенствата ни. Могат да засягат ситуации и взаимоотношения от семейно, работно, приятелско или романтично естество. Могат да засягат финансови въпроси или такива със зависимости или други тайни. Могат да бъдат и съвсем различни. Общото между всички тях е обичайният ни подход – искаме да ги скрием. Искаме да избягаме от тях. Искаме да не са истина, да спрат да съществуват.

Затова ги заравяме надълбоко.

Тъй като са наши лични проблеми, можем да ги заровим единствено на дълбоко в себе си. Търсим най-скритата дупка в подсъзнанието си и след като сме се уверили, че вече са там внимателно я засипваме. Все още обаче не сме сигурни, че са достатъчно добре покрити и завършваме избраното място със слой прекрасна боя. Не само, че заличихме проблемите си, а и ги замаскирахме отлично. Който и да се добере там ще бъде впечатлен от нашата душевна чистота и изящество.

Тази почва обаче се оказва изненадващо плодородна.

Не след дълго проблемите ни започват да се развиват и да набъбват. Красивата боя се пропуква и от нея излизат старите ни неприятели. Корените им стават все по-дебели и дълбоки, а мащабът на стъблата им също нараства пропорционално. Така заровените в подсъзнанието ни проблеми излизат наяве в съзнанието, в общата реалност, видима за всички. Тяхната увеличаваща се сянка ни затиска все повече и повече, опитваме се да избягаме, но размерът й става прекалено голям. Притиска ни в ъгъла, където вече изход няма.

Това неистово напрежение е точката ни на кипене.

Там се случват най-сериозните и болезнени наши преживявания. Най-голямото страдание е породено от най-голямото напрежение. Бягали сме толкова дълго, че не сме разбрали колко сме изтощени. Качили сме се толкова нависоко, а не сме предвидили падането. Това изглежда като нервен, емоционален и/или ментален срив. Тотален крах.

Не е необходимо да стигаме до там; има своевременен изход, навременно лечение.

Това лекарство се нарича Истината.

Истината е най-важният доктор. Като изключително внимателен специалист, истината подхожда с внимание и мекота. Тя вижда ефектите на проблема ни и посочва симптомите. За разлика от други доктори, тя не лекува симптомите подрязвайки външните й клони, а се впуска да ни изцери напълно. Истината атакува ядрото на проблема, тя изкоренява злото в нас. Вместо да чака тенджерата да избухне, тя постепенно отпуска налягането и обезврежда ситуацията. След това спокойно изхвърля водата…

Казват, че Истината боли, но това е само ако живеем в заблуда.

Истината боли ако живеем в лъжа.

Главният ни страх е свързан с това какво ще си помислят другите хора и какви ли ужасни последствия ще има за нас. Егото се притеснява за репутацията си, а страхливият ум за живота си. Слушайки тях двамата се обричаме на съдба в пъти по-тежка. Живот в параноя, постоянно прикритие и бягство. Вечно ще се оглеждаме зад рамо за сянката, която ни преследва. Такъв живот е лишен от лекота и радост. Проклето съществуване, незнаещо що е то спокойствие и покой.

Душата ни няма репутация, душата ни няма смърт. В лъжа обаче, тя изгнива.

Време е да прегърнем Истината.

Истината е единствената реална действителност. Общата действителна реалност. Защо е необходимо вечно да ходим с маски и да крием същността си? Защо продължаваме да живеем в илюзиите си, в нашите собствени изкуствени фалшиви светове? Малките ни, крехки светове от сапунени балони – та те ще бъдат унищожени в един миг. Това, което никога няма да бъде унищожено и засегнато е истината. Когато я приемем, обявим и представим на света и на себе си магията става. Корените изсъхват. Проблема изгнива, вместо душата ни. Най-сетне това ни позволява да живеем свободно и отпуснато. Усмивката се появява отново на лицето ни, но естествено, а не наужким.

Ако искаш да се почувстваш отново свободен, ако ти е омръзнало да бягаш и искаш да спреш си запиши час за среща с нас още днес и получи така чаканата доза от най-качественото лекарство. Бъдете свободни!