Допаминов детокс

Усещаш ли живота си засивял напоследък? Струва ли ти се, че нещата, които ти доставяха удоволствие вече не го правят или поне не както преди? Симптомите категорично сочат, че това е депресия, но ти всъщност харесваш ежедневието си и си доволен. Вътрешно знаеш, че няма за какво да си депресиран, защото всичко си е наред… но защо ли радостта е поизчезнала?

Най-вероятната причина е презадоволяването ти или на научен език – свръхстимулация на допаминовата система.

За да можем да разберем какво се случва, първо трябва да погледнем към главния герой на име Допамин. Допаминът е частицата, която ни позволява да изпитваме удоволствие. Той се отпуска от мозъка като награда при всяко наше поведение, което иска да затвърди като правилно и ни стимулира да го повторим. За съжаление, преценката му не винаги е добра… Допамин се отпуска след натурални неща като да изядем нещо вкусно или да правим секс, но също така се отпуска и при пиене на алкохол, ползване на наркотици, игра на хазарт, когато си купуваме нещо ново, когато гледаме филми/сериали, когато играем видеоигри, дори и след тренировка. Общо взето мозъка ни кара да правим пак и пак нещата, които са ни доставили удоволствие, обаче пропуска да ни каже, че това удоволствие има лимит.

Оказва се, че имаме допаминов резерв, тоест резервоар.

Когато сме заредени и правим въпросните неща, то мозъкът ни отпуска големи количества допамин и се чувстваме отлично. Някое поведение обаче ни се услажда и започваме да го правим твърде често и то по много. Всяко следващо повтаряне води до все по-малко допамин, което автоматично ни кара да го правим още повече (с отчаяната надежда, че ще наваксаме чрез количество). Така в един момент сме се озовали на едно същински неприятно място – допаминовото изтощение. Изразходвали сме резервите си, вече не е останал допамин за отпускане.

Много хубаво не е на хубаво.

Щом изчерпаме резервоара на удоволствието си, то вече не можем да го изпитваме. Поне не така както ни се иска. Храната вече не е същата, дори идеята за секс ни уморява, трябва ни цяла бутилка алкохол вместо една чаша, наркотиците са спрели да „ловят“, за да ни заинтригува хазарта залогът трябва да е огромен (и въпреки това пак е лишен от емоция), преди една покупка ни радваше, а сега и 5-6 не успяват, вместо да гледаме един епизод от любимия сериал гледаме с часове, а всичко сякаш се слива и губи значение, играем с часове, но въпреки това предишната ни радост отсъства, а настъпва раздразнение, за тренировките пък липсва всякаква мотивация и вече нямат смисъл. Притъпили сме се, вече ни е все тая. Станали сме безчувствени.

Истината е, че просто сме се предобрили.

Добрата новина е, че този феномен е напълно обратим!

Това става, чрез допаминов детокс. С други думи, ще трябва да се поразделим с любимите си занимания или напълно или частично, за да позволим на резервоара ни да се напълни отново. Заниманията, които не са жизненоважни е добре да изключим за определен период. От гореизброените само храненето е жизненоважно, но ако сексуалният и спортен живот са ни здравословни, то няма нужда да спираме и тях. Трябва да спрем нещата, които са ни докарали до тук. Прекомерното гледане на филми/сериали, играенето на игри, шопинга, пиенето, хазарта, дрогата трябват да бъдат оставени настрана за известно време. Бъди спокоен, след този период отново си свободен да ги използваш и те ще имат значително по-сладък вкус от сега – точно това, което търсиш. Да не говорим, че като си дадеш почивка ще се озовеш в изцяло нов свят, такъв който може да ти хареса дори повече от настоящия ти.

Научно доказаното време, след което реално можем да усетим промяна в допаминовите си нива, тоест в настроението, удовлетворението и радостта си е 90 дни. Лелеее, много е нали. Всъщност не, това са просто три месеца. Три месеца, които посвещаваш на това да върнеш радостта в живота си по правилните начини. По натуралния начин. Неслучайно живеем във времената с най-високи нива на депресия, тревожност и нещастие. И неслучайно старите поколения са живели много по-радостно и спокойно. Разликата е в стимулацията. В темпото. Процесорите стават все по-бързи, машините стават все по-ефективни, а изкуственият интелект все по-брилянтен. Но те са продукти на човека, те не са хора. Това, че си заобиколен от тях не значи, че трябва да си като тях. Ти си човек, не робот. Ума ти има лимит, както и тялото ти, те имат нужда от почивка. От по-бавно темпо. За разлика от технологиите, които не знаят какво е покой и гонят само прогреса. И това е чудесно, че има кой да се грижи за прогреса, значи можеш да си починеш. Почивай повече. Забави. Ако тази мисъл толкова те плаши си запиши на стената, на огледалото, на бележки – това са просто 90 дни. Това е нищо.

В периода на детокса има някои неща, които можем да правим за да спомогнем на процеса. Те са много прости, защото истинските и хубавите неща винаги са били прости. На първо място е здравият сън – времето, в което цялото ни тяло се обновява и зарежда. Доказано е, че часовете между 22:00 и 06:00 са най-пълноценните за тази цел. На второ място – качествено хранене. Много е важно какво ядем, защото именно то предоставя новите парченца на тялото ни, с които то се поправя. Ти си това, което ядеш – буквално. Старай се да ядеш храна сготвена от хора и то такива, които не са бързали докато я правят. Старай се да ядеш храна сготвена от хора, които те обичат. Ако последното е трудно, то най-често си готви сам, това също помага и за това да се научиш да обичаш себе си. На трето място са чистия въздух, разходките сред природата и тренировките. Важно е слънцето и кожата ти да се срещат всеки ден. Хубаво е да ходиш бая, тялото ти е създадено за това – уважи го. Тренировките пък дават удовлетворение като при храната и секса – защо се лишаваш от това. Отпусни се, седни удобно и почети онази книга дето се каниш да я почнеш от месеци. Легни на земята и отпусни цялото си тяло – дишай в него, разгледай мислите си. Рисувай, пиши, снимай, крещи. Разпознай колко много са те завладели поведенията за търсене на удоволствие, наркоманизирали са те. Слушай музика човече. Музиката е елексир за душата. Музиката е свобода, музиката е изразяване, музиката е поезия, музиката е любов. Танцуваш ли докато слушаш музика? Танцуваш ли докато си сам? А пееш ли? Човек, който не пее не може да бъде здрав, не може да бъде щастлив. Музиката, танците, песните – всичко това е любов. Прави любов. Бъди любов. И бъди свободен.

Да бъдем свободни. Да бъдем любов.