Вселенският тайминг

Вселенският тайминг. Неразделният другар на съдбата. Точният, перфектният, съвършеният момент, в който това, което трябва да ни се случи се случва. От една страна той се отнася за хирургично точните секунди, в които става определена промяна в нас. От друга, той засяга и властва над цели периоди от живота ни.

Тези периоди могат да бъдат сравнително кратки като седмици или месеци, но много често са години. Най-познатият такъв период протича около 7 години. Той бива разпознат от астрологията, педагогиката, философията, психологията и дори биологията – почти всички клетки в нашия организъм напълно се сменят за 7 години. Философът и мистик Рудолф Щайнер дори базира теорията си за развитието на човешкия живот на точно тези 7 годишни цикли. Всеки от нас може сам да проследи историята си до момента и да открие такава закономерност. Това са различни етапи от пътя ни тук и чрез тях преминаваме през редица нови наши версии, през различни стадии. Щом след 7 години почти всяка една клетка в нас е различна, то е съвсем логично и самите ние да сме се променили из основи.

Това е цикличността на нашето узряване и еволюция. Това е поредният ни цикъл на раждане, смърт и прераждане.

Тези периоди не винаги са леки. Не винаги са радостни. Те често могат да са пълни с мъка, нещастие и страдание, защото в крайна сметка така учим уроците си. Нека бъдем честни със себе си. Когато сме щастливи живота се превръща в опиянение, в сладък сън. Толкова ни е приятно, че се носим в разкоша и удоволствието си, а ставаме слепи за всичко около нас. Щастието често носи със себе си неосъзнатост. Но нека го сравним с периодите си на мъчителни изпитания. Тогава отбелязваме и усещаме всичко, ставаме хипер-чувствителни и анализиращи, а в по-късните етапи се смиряваме и приемаме съдбата си. Учим уроците си. Това е истинският прогрес, истинската мъдрост… и тя най-често идва чрез страданието. Просто така е устроен света. И всички ние сме знаели това, когато душата ни е подписвала договора преди поредното си въплъщение.

Тези периоди са главите от романа на нашия живот. Те са различните действия в пиесата ни. Това ще рече, че бягане няма. Ще рече, че колкото и да негодуваш, да се бориш, да се мяташ, крещиш и пънеш, няма да промениш главния сценарий. Това разбира се, не е послание да се предадеш и задоволиш с неправилното. Ако нещо в живота ти подлежи на промяна и може да се повлияе от твоя принос – направи го. Но има някои неща, които не подлежат на промяна – независимо от усилията ни. Това са проблемите, за които сме опитали всичко, но нищо не дава резултат. Дали сме най-доброто от себе си, впрегнали сме дисциплина, воля, енергия и знание ала решението бяга все по-далеч от нас. Ако се намираш в такава (на пръв поглед) безнадеждна ситуация знай едно – това е част от 7 годишния ти цикъл. Пише го в сценария, а той не подлежи на корекции, поне не и такива. Трябва да изкусаш тази попара, защото тя е най-доброто нещо, което може да ти се случи. Ти няма да се съгласиш с това твърдение, защото нашият човешки ум трудно може да възприеме правилно дуалността. Той казва: „това е неприятно – значи е лошо“. Същото си мислехме и когато ни растяха зъбите. Не искаме да търпим и 5 минути в дискомфорт, а точно там става магията. Потърпи – и това ще мине.

За да докажа съществуването на сценария в тези периоди ще посоча личен опит. В моя случай период на нелогичен и невидим за модерната медицина физически дискомфорт. Все по-голяма, усилваща се болка, която нито един доктор не успя да определи и разпознае. Това естествено, предизвикваше в мен все по-голямо притеснение и неспособност да се отпусна. По време на тези години аз опитах какво ли не – диети и пости, усилени тренировки и абсолютно никаква активност, въздържание от стимуланти, различни йога и дихателни практики, всякакви холистични подходи и прочее. Общо взето раздадох се – пробвах каквото имаше за пробване, но болката единствено се усилваше, докато не достигна своя пик и сякаш се изпари. На излизане от този период пък, въпреки че вече не отделях никакво усилие за да съм по-добре (тъй като го бях приел като част от мен) всичко в тялото започна да се нормализира и оправя от самосебе си. Та искам да ти кажа следното:

Всичко върви по план. Всичко е на мястото си. Всичко е там където и когато трябва да е. И ти включително.

За това, спри да се противиш. Спри да негодуваш и да нервничиш. Това е нещо, което се изисква да приемеш като част от теб, като голям принос за развитието ти, като гостенин, който ще поживее с теб известно време. Ако знаеш, че чичо ти идва да живее с теб за 7 години, то седем години ли ще се караш с него? Защо ти е да живееш така, като можеш да ги прекараш в мир с него. В любов и разбиране, вместо в омраза и кавги. Не можеш да промениш сценария на този етап, но можеш да промениш отношението си към него. И това е напълно достатъчно.

Едва след този период, поглеждайки назад разбирам и оценявам това, което се е случило, това което е трябвало да бъде. Това (на пръв поглед) нещастно време е било период на дълбок прогрес, на трупане на истинско знание и период на рязко изстрелване на съзнанието ми значително по-високо отпреди. Период, без който всичко това щеше да е невъзможно. Може дори да се каже, че този мъчителен период е бил най-ценният в живота ми досега. Колко странно нали? Странно, объркващо, непонятно – магическо. Светът е магия, стига да имаме очите да я видим.

Та горе главата – това е изключително важно да ти се случи. Остави го на мира.

И горе главата – животът е поредица от лесни и трудни периоди, от добро и лошо. Веднъж щом си изтраял лошото, доброто се задава. Доброто носи изобилие, любов, спокойствие и хармония. Точно обратното на нещата, които вероятно чувстваш в момента. Отпусни се в ролята си и я играй спокойно, колкото и да е трудно. В момента героя ти страда и това е ок. Част от сценария е. Вживей се в мъката си до следващото действие, защото след него всичко ще бъде съвсем различно.

Да бъдем любов.

П.П.

Нещо друго относно 7-те години, след които тялото ни е изцяло ново и различно:

Материята ни се изменя изцяло, но всъщност изглежда същата. Това, което живее в тази материя – това, което ние представляваме, също се изменя (душата разцъфва), докато в центъра си седи същото (съзнанието). Така можем да прозрем, че наистина сме деца на Бога, защото той е точно това – вечна обновяваща се промяна, с един неизменен център.

Завинаги ново и завинаги същото.