Бариери

В стремежа си да живеем достоен, общоприет и общопризнат живот, хората често изпускаме да осъзнаем колко много ограничения сме наложили на самите себе си.

Бариерите представляват изкуствени граници, лимитации, които човек сам си поставя.

Най-често те са свързани с това как другите хора ще ни възприемат, ще реагират или как ще ни осъдят. Бариерите ни придържат към старото, към познатото, към безопасното. Бариерите са съпротивление с новото, те са ограничен начин на мислене. Когато човек е изградил множество такива, той винаги гледа уплашено в евентуалното бъдеще, така негативните последици са единствените мисли, с които борави. Гледайки през тази призма той не поглежда дори за миг възможния позитивен развой на събитията.

Нека представим няколко примера:

Когато човек е влюбен, но тази любов би "изглеждала" странно, смешно или зле в очите на семейство и приятели и съответно се загърби, човек действа напук на вътрешния си глас, защото има бариера. Така той лишава себе си и потенциалния си партньор от цялото щастие и красота на взаимоотношенията им, поради чуждото мнение, поради "имиджа" / "репутацията", които егото му изисква да брани доживот.

Често човек има бариера в това да казва истината. Умът бълва милион и една причини и "вероятни" сценарии, в които казаната истина би резултирала в тотален погром. Така, лека по лека, човек без да иска и осъзнава се превръща в хроничен лъжец, действайки от страх.

Колкото и парадоксално да звучи, човек понякога има бариера, в това да изгради граници за другия човек. От съображения да не би да обиди или накара другия да се чувства некомфортно, човек прави компромис със себе си и постоянно си вреди.

Може би най-разпространеното ограничение е собственото подценяване. Колко от нас, приемайки се за недостойни, незаслужаващи, дори смотани и глупави, сме изпускали шанса да се представим добре на интервю за работа или да впечатлим човек, когото харесваме? И докато това е свързано и със самочувствието ни, то също е и лимитация в това да се гледаме като губещ, като жертва, като човек, който се цели твърде нависоко и се е надценил.

Поглеждайки тези примери (както и всички други ситуации, които ви хрумнат) можем да открием общото помежду им - негативната перспектива.

Когато уловим, че негативното преобладава в мислите ни, можем да се сетим за бариерите си. Те не са нищо повече от обичайните страхове и параноя на ума. Досущ като голяма част от страховете ни, те са илюзорни. Проекция на уплашеното ни его, което би предпочело да е безучастно, в комфортната си зона, отколкото да се отпусне в действието и да поживее.

Бариерите ни ограбват от пълния потенциал на живота. Те ни лишават от цялата му красота и свобода. Докато живеем в негативната част на ума си, ние сме парализирани. Бариерите ни заслепяват, скривайки истината.

Докато ограниченията са подходящи за програмиране, машини, правила, животинки, малки деца и изграждане на дисциплина, те са неподходящи за зрели хора като нас. Хора, които могат да черпят от живота с пълни шепи, няма нужда да мислят, че шепите им са недостатъчни.

За да заличим бариерите си е необходимо да спрем да слушаме негативния си глас и постепенно да го заместим с гласа на интуицията. Гласът, който ни казва, че можем, че заслужаваме, че е възможно и съвсем по силите ни. Това обаче, не значи, че повече няма да имаме спънка или трудност в живота, че всички врати ще се отворят завинаги и всичко ще бъде плавно и леко. Това просто значи, че ще подхождаме с оптимизъм и вяра в самите нас, а какъвто и да е развоя няма да е болка за умиране - просто ще почукаме на следващата врата :)