Ад и Рай

Ад и Рай – приказка или реалност?

Ада и Рая винаги са ни били представяни като приказка, с цел да ни стреснат да сме добри или да ни насилят да се държим по определен начин. Ако живееш праведно след смъртта си ще се озовеш в Рая; там ще си завинаги и всичко ще бъде наред. Ако живееш грешно обаче, ще бъдеш строго наказан и ще се мъчиш вовеки. Само дето възрастните хора не вярват в приказки. Малка част от хората вярват в отвъдния живот, а още по-малка част в идеята, че въобще рая и ада съществуват. И с право. Просто няма валидна логика, която да потвърди, че за скромния си 20-30-40-50-60-70-80-90 или 100 годишен живот ще бъдеш осъден за цяла вечност?!

Това е нелепо.
Религиите, които обещават рай и плашат с ад са се провалили, защото те изпускат невероятно важен елемент от човешката същност – ние се усещаме, че живеем само сега, само този път, съответно искаме всичко сега. Може да няма утре. Ако пък има, ще го мислим тогава…

Именно заради това, ние искаме да ви представим нашата визия за Ада и Рая, която е доста по реалистична, истинска и практична.
Ада и Рая са тук на земята и са тук и сега.
Можем да сме в едното, можем и да сме в другото.
Но какво значи това, как е възможно?
Ада и Рая не са нищо повече от ежедневен избор, от ежедневно повтарящо се действие.
Първото, което трябва да направим е да определим сами за себе си как изглежда нашият собствен Рай. Щом определим него, автоматично разбираме какъв е собственият ни ад – точно обратното. Вървим ли по пътя и посоката на Рая, там сме и усещането за хармония и любов се засилва, ходим ли в другата посока се усилва усещането за нещастие, безсмислие и депресия.
За да представим идеята нека използваме пример. Ще взема за пример самият себе си. Моят собствен рай би изглеждал така: да съм здрав, да съм силен, да вярвам в себе си, да имам силна воля, да съм дисциплиниран, да развивам интуицията си, дарбите и талантите си, да съм винаги благ и в добро състояние на духа, да служа за пример на всеки, който ме срещне, да излъчвам топлина, мекота, любов, щедрост и изобилие.

Това значи, че адът ми изглежда като болест, слабост, липса на вяра и самочувствие в себе си, слаба или никаква воля, разпуснат, да съм загърбил интуицията си и занемарил нещата, които ми се отдават и ме правят щастлив, да съм в лошо настроение, по-скоро да съм проблем вместо решение, да нося омраза, студенина, злоба и липса.
Ад <-----<-----<-----<------<-----<-----<-----<-- Аз -->---->------>----->------>------->----->--------> Рай
Отворен път с две посоки. Винаги запазваме свободата си. Винаги имаме личния си избор.
Просто трябва да решим на къде да поемем.
Ако всеки ден избирам такива действия, който ме доближават до Рая, то аз не след дълго ще се намирам в него. Не на ужким, не в облаците някога си, а тук и сега. Ще се събудя радостен, ще се погрижа за тялото си и ще се намирам в състояние на хармония със света. Цял ден ще мога да връщам любов в него и да давам надежда и радост на хората, с който взаимодействам. Ще съм фокусиран, с бърз, остър ум и мигновена, правилна преценка. Ще живея живота си в най-големият му потенциал. Ще бъда щастлив и ще се чувствам полезен. Рая е така приятен, рая е божествен.
Ако всеки ден избирам обратните действия, или избера да бездействам, то посоката се сменя. Лека по лека ще се озова в собственият си Ад. Ще ставам едва едва и ще се чувствам мизерно през целия ден, няма да обърна внимание на тялото си, което ще продължи да ме мъчи. Това на свой ред ще ми даде възможност единствено да вкарвам чернилка във света, защото аз самия съм пълен с нея – генерирам я, тя прелива от мен и заливам околните. Дори да не искам да го правя, аз нямам избор. Той вече е взет. Дори да искам да поливам цветята за да разцъфтят добре, аз ги поливам с отрова, защото в мен друго няма. Няма да имам фокус, нито бърз или остър ум и правилна преценка – вече всичко е скапано, болно, разпада се, гадно е и не заслужава да живее. Нищо няма смисъл. Да падат бомбите и да се приключва. Нещастен, безполезен, аз съм поредния боклук, който не заслужава да живее. Част от проблема, част от заразата наречена човечество на планетата земя. Така загърбваме целия си потенциал и се предаваме. Адът е ужасно място, най-ужасното възможно. И то също е тук и сега. Не след смъртта, не някога евентуално, а напълно реално в този момент.

Без да си даваме сметка прекарваме целия си живот в Рая, в Ада или на път за тях. Хубавото и лошото е, че колкото по-близо стигаме, то толкова по-силни са усещанията ни за божествена удовлетвореност и неистово страдание.

Когато човек не спре да си даде сметка накъде върви, то обикновено върви към собствения си ад чрез скатаване и мързел, чрез потъване в блатото на комфорта, чрез бездействие и роботизирана автоматизация на живота. Друго лошо на автопилота е, че обикновено усещаме колко надълбоко сме нагазили в блатото когато вече е особено трудно да излезем. Тогава задачата изглежда непосилна и влизаме в състояние на дълбока депресия, апатия и дори мисли за самоубийство. Направили сме ситуацията си невероятно сложна.
Животът е тук и сега, изборът ни е тук и сега.
Не го оставяй за утре, защото то няма да дойде.
Поеми по пътя си осъзнато днес.