Сянката

Светлина и тъмнина. Лице и гръб. Отворено и затворено. Явно и скрито. Осъзнато и подсъзнателно. Двете страни на една и съща монета, двете части на едно цяло. Всички ги имаме.

Светлата или явната ни страна е това което показваме в обществото, начините ни държание и изразяване, всичко, което свободно представяме за себе си и демонстрираме публично. Тази наша част е внимателно подбрана, тя ни е позната и комфортна, даже се гордеем с нея. Градим репутацията и базираме характера си на нашата светла част. И това е напълно нормално – все пак всеки иска да покаже най-доброто от себе си и да скрие странностите си.

Тъмната или скритата ни страна е това, което крием от всички останали, най-често дори и нас самите. Карл Юнг я нарича „сянката“. Сянката е нашето подсъзнание и по-конкретно потиснатите негови части. Сянката съдържа всички наши страхове, неморални желания, нередни мисли, нашите причини да се срамуваме и причините да изпитваме вина, тя съдържа всички наши нередности/странности от гледна точка на общоприетите в обществото норми. Там са нещата, които отхвърляме и крием, страните, които ни плашат.

Повечето мрачни черти и особености се формират в ранното ни детство. Тогава сме били травмирани по някакъв начин и сме се почувствали интензивни чувства на страх, срам, вина, ужас, нередност, извратеност и т.н. Общо взето сме преживяли нещо, което никога повече не искаме да изпитваме и затова го тикаме дълбоко в подсъзнанието си и изграждаме бариери и механизми да го държим там.

Как могат да изглеждат такива нередности?

- Агресивни изблици – когато сме на касата в магазина или когато говорим със служител обслужване – обикновено с хора на по-нисша позиция в обществото. На тях сме способни да излеем всички гущери и жаби, но не защото самите те са виновни. Те просто са страхотен шанс за сянката да упражни надмощие, като така компенсира своето собствено усещане за безсилие срещу по-голяма сила (шеф, държава, съдба). Може също някога да сме били безпомощни и това да е развило специфичен гняв у нас, който от време на време ни съветва да разбием нечия глава.

- Срамни преживявания и неприемливи сексуални желания – ами да, хора сме, а хората по някой път са глупави и любопитни… и със сигурност не знаят какво правят в ранната си възраст. Възможно е и да не сме имали избор във случващото се… и тъй като такива преживявания са изключително объркващи (случва се някакво табу или насилване, усеща се нередно докато едновременно с това се усеща хубаво, защото предизвиква физическа стимулация и удоволствие) то те са доста вероятни да образуват силни спомени и извратени желания на по-късен етап. Тъй като не искаме нито едното ги заравяме дълбоко в тъмнината си.

- Желание да съдиш другия - може би инстинктивно осъждаш другия когато го видиш с ексцентрична коса или облекло. Правиш това, защото подсъзнателно те е страх да бъдеш в неговите обувки – да бъдеш осъден – затова осъждаш първи, с което подкрепяш позицията си че не е добре да се рискува така. А вероятно и тайно завиждаш и искаш да имаш тази сила, затова я заплюваш като глупост.

- Посочване на чуждите слаби страни – по това често можем да разпознаем собствените си слаби страни. Ние ги откриваме в другия, което ни подсеща за нас и ни дразни. Подсъзнателно мразим тези си характеристики и затова ги порицаваме навън.

- Да бъдеш жертва – ако постоянно се превръщаш в жертва на чуждите дела и на ситуациите, то ти потискаш собствената си сила и потенциал да контролираш живота си. Страх те е от отговорността. Да си жертва е лесно, а да си виновен за всичко случващо ти се не е лека корона… но пък е царствено.

- Messiah комплекс / комплекс на спасителя – някои хора се представят като просветени или извисени, с което взимат по-висока позиция от теб и искат да оправят живота ти. Мислят си, че са над нещата и че не могат да грешат, та каквото и да направят е „правилното“. Това е сериозно самозаблуждение и илюзия, с което обаче те заобикалят собствените си травми и непреработени преживявания. Могат също да втълпяват колко са възвишени, как са изчистили кармата си и как са свършили цялата вътрешна работа, което им позволява да „помагат“ на другия. Запази непотърсената си помощ за теб самия и я приложи върху себе си. Имаш още работа.

- Желание за анархия и хаос – това може да не се дължи на травма, а на дълбокото вътрешно неодобрение на системата и живота, в които живеем. Може и да е чисто и просто любов към унищожение. Унищожението много често е част от създаването. Когато искаме да построим нова къща трябва да съборим старата, когато искаме да изградим нова форма на управление трябва да унищожим старата. А някой неща изглеждат много красиво докато горят.

Може би вече се ориентирахте, че повечето външни причинители (тригъри) на сенчестите ни страни са нашите вътрешни свойства, нашите собствени части. Както казва Херман Хесе: „ако мразиш човек, мразиш нещо в него, което намираш у себе си. Това което не е част от нас не ни пречи.“. Това е изключително полезно, защото всеки път щом се разярим по нечии адрес веднага можем да извлечем причината за този гняв, за това неодобрение. Какво мразя в този човек? С какво ме издразни той? С тези въпроси бързо ще видим тъмнината си отстрани.

И няма да ни хареса. Поне в началото.

Вътрешната работа със сянката ни означава да преминем през всяка една наша тъмнина. И да я разсеем чрез светлината, която внасяме. Нека не бягаме от себе си, нека не бягаме от тъмните свой страни, а да ги посрещнем, да ги разобличим. Това преживяване може да бъде изключително болезнено, но и изключително интересно. То ни отваря, то ни разкрива, чрез него разбираме каква цялост всъщност съм аз – доброто и лошото. Ангелът и Дяволът, които живеят в нас.

Пример за моя лична такава сенчеста страна беше пироманията. Примерът няма да е изцяло релевантен за повечето хора, тъй като нея аз преработих още в детството и тиинейджърството си. Вероятно причинена от пожар, който е горял до бебешкото ми легло (запалени свещи и скърцащи соц-пердета са чудесна комбинация), от най-ранна детска възраст аз имах невероятно влечение към огъня и неговите възможности. В някои дни от безгрижното лято на един 9 годишен келеш, джобните ми 50 стотинки бяха похарчвани за десетка кибрити. Обожавах да паля всичко. Силата и красотата на огъня бяха опияняващи. Като повечето лоши влечения и това започна леко и набираше все по-голяма инерция. От малки и контролирани огньове нещата лека по лека ескалираха с набиращото ми самочувствие и усещане за безнаказаност. Стигна се до там да запаля паркиран трабант със леко свален заден прозорец, където особено подканващо бяха сгънати прилежно няколко одеяла едно върху друго. Всичко в тази кола скърцаше и припукваше от сухо, мечтата на пиромана. Нямаше как да не го запаля, но естествено и ме беше страх от последствията затова продължих по пътя си и само видях черен дим зад блока и шума на пожарната. След време пък запалих междублоково пространство, защото тревата беше така изсъхнала и златна, че ме молеше за клечка. Тогава за пръв път видях ужаса и паниката, които бях предизвикал. Хора слизаха с кофи води и всячески се опитваха да загасят пожара. Тогава заслужено си изядох шамарите от бащата на един приятел. И като цяло спрях да го правя, защото видях какво реално причинява. Това ми влечение натурално беше преработено.

Но тук идеята е от значение.

Важно е да посрещнем и да изследваме кривите си страни. Само така можем да ги обезвредим и да ги превърнем в част от нас. Това което ми помогна изключително много последно време в друга моя борба с тъмнината ми е точно това – да не бъде борба. Защото огромен процент от скритите ни, потиснати и нередни желания се крепят единствено на това, че са забранени. Затова ви призовавам:

Разрешете си.

Когато наум си разрешим дадени мисли или фантазии и спрем да ги заплюваме като чужди, като извратени или нередни, то ние признаваме, че те са наши собствени. И това е напълно ок. Всеки е мръднал, всеки е крив, всеки е извратен, по неговия начин. И тези мисли не те правят лош човек, не те правят психопат или лунатик. Това са просто страни на човешкото същество, на човешкото съзнание. Имаме такива тъмнини както на индивидуално ниво (аз), така и на колективно (ние, света). Когато разберем това можем да сме спокойни, че ни няма нищо.

Всеки е така.

Когато кажем за себе си „позволено ми е едикаквоси“ вече табуто и забраната падат. Когато няма забрана и табу и всичко е позволено изведнъж става много интересно. Става така, че главното влечение към тези мисли и поведения вече отсъства. Когато нещо е позволено, то гледаме на него съвсем обичайно. И разсъждаваме за него съвсем обикновено. Изведнъж желанието ни да разбием нечия глава, да изнасилим или да бъдем изнасилени или да унищожим нещо се превръща в смешна и забавна мисъл, много повече отколкото реално желание. Започваме да се забавляваме със своите причудливи страни.

Само когато си позволим нещо може да видим абсурда му.

Това на свой ред е невероятно освобождаващо. Приобщаваме сянката си, внедряваме я в себе си, с което най-после постигаме цялост. Вече не се притесняваме когато някой спомене наш фетиш или странност. Разбираме, че Аз-ът ни е комплект от добро и зло. Всеки има зли и добри мисли, това не ни прави лоши. Това ни прави хора. Силата се крие в това, какво действие реално предприемаме, а не в мислите ни - те са просто шум.

Ето една по-приятна нагласа за сянката и подход към нея: Сянката е твоята най-интимна любовница. Тя знае всичките ти мръсотии, знае всичките ти тайни. С изкусителния си глас тя нашепва точно това, което те включва: може да е сексуално, а може и да е гневно или като непослушна жена се опитва да те потисне с най-големите ти страхове, опитва се да ти насади чувство за срам или вина. Но тя прави това, защото те обича. Тя иска да си по-силен от нея, иска да се извисиш над всичките глупости, с които те залива. Тя копнее за истински мъж, такъв, които напълно е приел всичките си страни и не може да бъде разколебан или засрамен. Цялостен мъж, които я приема такава каквато е с цялата й чернилка.

Тези двамата са във всеки от нас и техният хармоничен съюз е необходим за да сме свободни.

И така, ако искате да спасите света внедрете сянката си. Това е сериозен подвиг и реална помощ към света, защото когато лекувате собствените си подсъзнателни наклонности на индивидуално ниво, лекувате и колектива, лекувате цялото. Да бъдем цялостни.