Свободата на Откровеността
Много хора неусетно прекарват живота си затворени в клетка. Тя е невидима и несъзнавана, но налага своето не малко ограничение върху тях. Тази клетка се формира от начина им на комуникация с другите хора, а в някои случаи – и с тях самите. Най-общо това се получава от неспособността да сме искрени. Дали ще ни спре притеснението какво ще си помисли другия, дали е защото се опасяваме да не нараним чувствата му или просто ни е страх да сме честни пред света и пред себе си. Може би ще замаскираме как се чувстваме, може би дори ще опитаме сами да се убедим в това, което казваме или показваме.
Всичко това обаче се оказва вредно. Вредно за всички замесени.
Когато не покажем какво е истинското ни отношение спрямо личен въпрос (между нас и другия), то се случват две неща. Не само лъжем себе си, а лъжем и другия. Не изкарваме истинския си облик и не сме автентични. Подвеждаме другата страна, защото скриваме посланието, крием желанието си. Правим се, че всичко е наред, когато не е. Така не може да постигнем целта си, не можем да сме свободни. Държим се сами в клетката.
Така виждаме ясно, че лъжата и подвеждането чисто и просто са глупави тактики. (Когато искаме да сме автентични и свободни… но и по принцип.)
Това, което реално ни освобождава е откровеността.
Щом изберем да сме автентични, то живота ни рязко се променя. Започваме да разглеждаме какви са мислите и чувствата ни наистина, а не наужким. Започваме и да ги уважаваме и приемаме такива каквито са. Едва след това можем да им обърнем нужното внимание. Когато знаем как реално се чувстваме и какво мислим, то това ни позволява да бъдем автентични във взаимодействията си с всички останали. Когато пък сме автентични с другите, те виждат къде бъркат, какво ни дразни и как се чувстваме на практика, тоест вече могат да видят проблема и да опитат да се съобразят и коригират. Също от голямо значение е, че бидейки честни с другия ние директно отключваме и предразполагаме неговата собствена искреност да излезе на повърхността и да заговори. Така ние можем да видим чуждата действителност. Само така конструктивния диалог е възможен. Само така можем да подобряваме взаимоотношенията си.
Но автентичността не опира само до конфликти и подобряване на връзките ни. Тя е много повече, тя е начин на живот.
Когато не мамиш или подвеждаш никого ти се освобождаваш от тежките вериги на „какво знае той за мен; какво точно съм му казал на него; каква е историята, която има за мен; каква роля играя пред него“. Всичко това е излишно, а и доста тежко. Както са казали преди нас: „когато винаги казвам истината, не трябва да помня какво говоря“. Хората, които не живеят според тази философия не знаят каква лекота изпускат. Навсякъде просто си себе си без да го мислиш особено, което е невероятно освобождаващо.
Когато пък навигираме сложния свят на романтичните си отношения, то откровението е най-ценният ни спътник. Ако слушаме и изпълняваме съветите му, то преодоляваме всяка трудност невредими. Например сме били на първа среща и сме усетили, че човека не е бил подходящ за нас. Нека му го кажем съвсем спокойно и с уважение и мекота, вместо да го лъжем или да бягаме. Лесно е. Да, някои истини може да не са особено приятни в същата секунда на получаването им, но не след дълго сме спокойни и свободни, защото знаем истината, не трябва да гадаем и да се самоупрекваме, а можем да продължим напред. Пускаме другия на свобода, пускаме и себе си.
Да си искрен не означава да ходиш раздавайки непотърсени шамари наляво, надясно. Не значи да си прям и суров във всяка ситуация. Например си нагости на някого, а той ти е сервирал внимателно подготвената гозба, за която се е трудил доста. Дори и да не си очарован от нея, не е необходимо да го посечеш, като му кажеш че въобще не ти харесва. Можеш просто да благодариш за храната и да запазиш мнението си за себе си. Винаги имаш право да замълчиш, това не е лъжа.
Искреността не значи нараняване. Някой път може да доведе и до това, но определено не винаги. Цялата идея на това да сме автентични е да браним собственото си здраве и позиции, като едновременно с това не подвеждаме никого и не вредим никому, ами точно обратното – показваме кои и какви сме всъщност. Можем да сме изцяло искрени и едновременно да сме топли, добри, щедри и приемащи хора. Бидейки такива вдъхновяваме хората, които се докоснат до нас също да отворят тази си страна и да покажат себе си.
Да бъдем искрени.
