Създаване и въображение

Всички обичаме да консумираме произведения. Дали ще са музикални, кинематографски, литературни, на изобразителното изкуството, на кулинарията или на света - това е наша страст. Но има и нещо, което задоволява глада ни повече - създаването им.

На земята съществуват милиони форми на живот - животински и растителни видове от всякакво естество. Вселената граничи с безкрайното, а из нея са пръснати също толкова различни планети, звезди и кой знае какво друго. Нейното изобилие не знае край. Едно обаче е сигурно - трябва да имаш доста развинтено въображение за да създадеш всичко това. А тъй като създаването само по себе си е изключително забавен процес, нашият създател и всички замесени вероятно са си изкарали много добре в хода на творението.

За последното твърдение можем да намерим доказателството в нас самите. Какво е чувството да създадеш нещо? Нима да произведем нещо не е най-смисления и красив акт? Нима не обичаме всяко нещо излязло от пръстите ни? Когато съ-здаваме, когато съ-творяваме, ние също участваме в общия творчески процес на вселената. Били сме мотивирани отвътре, получили сме вдъхновение и вече действаме. Откъде идва тази искра? Защо не притежаваме тази муза постоянно? Тя е дар и единственото необходимо доказателство, че не творим сами.

Чистото желание да създаваме обаче, само по себе си не е достатъчно. И тъй като имаме всички необходими инструменти е времето да посегнем и извадим един от най-важните такива:

Въображението Въображението представлява нашата площадка за игра, за експериментация, за чертане на идеи и прототипи. Буквално всяко едно нещо, което използваме в живота си и имаме в този момент около нас е резултат на нечие въображение. От сградата, в която се намираме, до нейните помещения и форми, от мебелите, декорацията, съдовете и машините в нея до нещата в хладилника. Всичко започва на игралната площадка като мисъл, като идея, като неясно, неоформено, гъвкаво и променливо създание. Като дете играещо с глина, ние пипаме, мачкаме и променяме формата до момента, в който сме доволни (или ни е омръзнало..).

За въображението няма граници, нито правила, а има единствено безкрайни опции.

Когато обаче, се намираме в латентно състояние (включен автопилот) и не използваме инструментите си, нашият стар приятел - умът, ги взема под наем. Той добре знае потенциала и силата на въображението и умело го използва за да насажда и подкрепя страхливите си идеи. "Знаеш ли какво правят приятелите ти зад гърба ти? Искаш ли да чуеш какво вероятно говорят съседите и колегите ти за теб? Приятелката ти сигурно ти изневерява... Ако се качиш в този самолет или кола със сигурност ще умреш. Ако тренираш на това време ще се разболееш.." и така нататък.

Когато сме будни и наблюдаваме инструментите си, това не може да се случи, а се случва нещо прекрасно. Умът ни спира да е неприятен враг и става отличен помощник. Само му го тласкаме в определена посока на мислене, поставяме мишена върху нещо, за което ни трябва доклад или размишление и той изпълнява всичко това за нас, на драго сърце. Той обича да е зает и продуктивен, затова е добре да му задаваме домашни.

Силата на творението ни принадлежи. Когато консумираме вземаме, а когато произвеждаме даваме. Този баланс е необходим на всеки от нас, за да се чувства добре и живее радостно. Нека махнем паяжините и прахта от голямата ни сила, да вземем инструмента обратно от ума си и нека подновим своето вземане-даване със света и да правим любов с него.