Семейството

Семейството е едно от най-важните неща в живота. То е основата ни, нашата котва, нашата поддържаща греда, центъра, базата, в която се прибираме при отстъпление или след сладка победа. Източник на стабилност, сила, самочувствие, любов, мъдрост и търпение. Същинска привилегия е да израснем в такава среда, среда на любов, хармония, съдействие и компромиси.

Не всички сме имали тази привилегия.

Едно от най-ценните завещания предавани от поколение на поколение е нагледния пример за здравословно и функциониращо семейство. Занаят се учи, умения и знания се придобиват, но светлия пример за красиво и спокойно съжителство е безценен.

Човек избира приятелите, но не и семейството си.

Това не е случайно. Най-близките хора в живота ни не са случайни. Това обяснява явлението, че можем да се различаваме неимоверно много от родителите си, от братята и сестрите си, можем да не приличаме на никого по никакъв начин. Ние сме обвързани с всеки един от тях поотделно, защото имаме да учим уроци от всеки един. Също така трябва и да им преподадем техните уроци успешно. Обменът е взаимен, нищо не е еднопосочно. Замислете се колко сте научили от детето си, от брат си, от дядо си.

За много от нас обаче, семейният опит е горчив и е свързан с дълбоки травми. Самата дума семейство може да буди агресия, ненавист или страх. Колкото и невероятно или дори извратено да звучи за някой, това въпреки всичко, са важни уроци. Проба от горчивия вкус на живота, за да станем способни да оценим сладкия подобаващо. Ценен опит, чието правилно усвояване гарантира изграждането на чисти и истински взаимоотношения в бъдеще.

Хората идващи от трудни семейства имат невероятно добра възможност, макар малцина да я осъзнават. Те са хора, които са се запознали с границата, с крайността. Имали са близка среща с нея и са били силно охлузени и белязани. Този белег съдържа цялата мъдрост в себе си. Той показва какво, кое и как да НЕ правим. Ако тази мъдрост бъде усвоена правилно, тези хора имат възможността да създадат свое семейство изтъкано от добродетели и любов.

Натурално, когато достигнем една определена възраст започваме да мислим за собствено семейство. Такова, в което ще вложим и вградим нашите собствени морални ценности, философии и мъдрост. Нов шанс, ново начало, продължение да всичко до тук. Детето става родител, преди да стане обратно дете. Основаването на наше семейство не значи, че напускаме първоначалното си. Това по-скоро прилича на балон, в чийто рамки се появява нов, по-малък балон. В такъв момент няма нужда от тъгуване, а единствено от радост.

Често можем да открием и друго завещание в родовото генно наследство. Това обикновено е порок, предаван от баща на син през поколенията. Дали ще е афинитета към чашката, към хазарта, към това да крещим или бием, порока е налице. Той е заложен в нас и се усеща като абсолютна наша част, част от характера ни. Не го подлагаме под съмнение, нито го анализираме, дори някой път се забавляваме с факта колко сме "одрали" кожата на баща си. В този порок се крие огромния шанс да разбием колелото на безкрайността, да излезем от цикъла, да променим себе си и историята на фамилията си. По този начин изчистваме кармата на целия си род преди нас и излизаме от затворения кръг на цикличността. Веднъж преминали отвъд него сме свободни да дадем нов тон за песен, нова посока, нов сценарий, ново начало и нов край.

Да бъдем промяната!