Пътуване към себе си

Казват, че няма нищо безплатно на този свят, но хората, които го твърдят не са опознали добре живота. Днес искаме да Ви предложим нещо напълно безплатно и достъпно за всеки. Нещо, което не изисква нищо. Нещо, което е способно да засили паметта ни, да изгради лазерен фокус и да направи ума ни остър като бръснач. Това нещо е:

Пътуване към себе си

Пътешествието към себе си може да се стори странно на много от нас, тъй като за някои би изглеждало безсмислено или налудничаво – нали все пак Аз съм си Аз, навсякъде съм със себе си, познавам се напълно и няма нужда да стоя сам. Това не е точно така. Ежедневно трупаме нов багаж чрез минаването през трудни ситуации, страхове, различни източници на стрес, пререкания и дори обиди. Голяма част от този багаж се натрупва в нас и ни поддържа неспокойни, сприхави и нещастни. Една от функциите на пътуването към себе си е разтоварването/преработката на този багаж.

Друга основна функция е изключването на главния команден център – ума, което осигурява пространство и условия за дълбока регенерация и поправка на физическото, менталното, емоционалното и духовно тяло. Тази практика лека по лека учи ума, че няма нищо страшно да се изключва от време на време за да си почива, което води до все по-често и дълбоко пребиваване в състояние на покой. Излишно е да казваме, че всяко наше действие, дума или мисъл произлизащи от такова състояние са в пъти по-премерени, правилни и чисти на фона на тези идващи от пришпорване или неспокойствие.

Качеството ни на живот може да бъде подобрено значително, но как точно да пътуваме?

За постигане на истински ефект е необходимо да осигурим време, уединение и тишина. Двадесет, тридесет, защо не и шестдесет минути? Много помагат мисли от сорта на „следващия половин час го посвещавам на това“, както и да изключим всички писукащи технологии. Може да го правим сутрин, вечер или и двете. Също така, тялото не трябва да е проблем, т.е. не трябва да изпитваме дискомфорт докато пътуваме, иначе дори не можем да започнем. Има хора, които ще седнат със скръстени крака на земята и прав гръб. За мнозина от нас обаче, бидейки от западните народи, тези пози са трудно изпълними особено за дълъг период от време. За повечето от нас по-добра идея е да седнем на ръба на стол, с прав гръб. Ако гърбът ни се умори, няма нищо лошо в това да се облегнем удобно и да продължим пътешествието си. Веднъж намерили комфортна поза, пътешествието може да започне.

То прилича на гмуркане навътре, но за по-лесното описание ще използваме друга метафора.

Пътуването към себе си става чрез асансьор. Сядаме спокойно, затваряме очи и се качваме в асансьора. В началото вероятно ще е по-трудно, защото се преминава през вид турбуленция. Умът, преди да бъде научен и уверен, че може да се изключва, хич не харесва такова латентно състояние и започва да ни бомбардира с всякакви мисли, идеи, спомени, притеснения, страхове – въобще, всичко което може да хвърли по нас, с идеята да ни върне обратно в менталната работа. Важно през периода на турбуленцията е да не се обръща никакво внимание на ума – все пак сме посветили следващите 30 минути на това, след това можем да мислим цял ден. Колкото повече слизаме надолу, толкова повече и неговата сила намалява. Идва момент, в който е уморен и отегчен от опитите си и спира. Продължаваме надолу. Напълно нормално е да възникват спомени, идеи, размисли и заключения. За да продължим надолу трябва да подминем и тях (няма да ги изгубим, тъй че спокойно). Когато имаме непреработени травми и/или друг багаж те се изразяват под формата на стеснение на шахтата. Асансьорът засяда и не може да продължи. Масово хората изпитват ужас от такъв момент, а иронията е, че в него се крие тяхното освобождение и реално лечение. Не ни трябват хапчета, а трябва да погледнем миналото си съвсем спокойно, приятелски и буквално да минем през него. Без борба, без съпротива, трябва да бъдем напълно уязвими. За много от нас това ще излежда като смърт.. и с право. Това е смъртта на миналата ни версия, смъртта на отдавна загнездената в нас мъка. За да се преродим трябва да умрем, за да сме по-силни, първо трябва да сме слаби. Такива моменти крият зад себе си цялата лекота и щастие, които така отчаяно търсим. Просто трябва да преминем през тяхната врата за да ги получим. Страхът е това, което ни пречи. Мини през страха. Особено много помага свободното дишане – такова, което по никакъв начин не е насилено или затруднено. Диханието трябва да е необезпокоявано и натурално, както ти идва отвътре.

Веднъж преработили проблемния си багаж, асансьорът продължава спускането си. Докато пътуваме е съвсем възможно да чуваме далечни гласове от шахтата – на други хора или нашия собствен. Няма от какво да ни е страх, преживяването всъщност е доста интересно и любопитно. Това е, защото вече се намираме в етажите на подсъзнанието. След като го подминем се озоваваме в съвсем друго измерение, такова на абсолютна, дълбока тишина, истински покой, отсъстват всякакви мисли, звуци, отсъстват и всякакви проблеми. Такова състояние влияе на цялото ни същество по невероятен начин. Дълбоките нива са изследвани и доказано лекуват и регенерират в пъти повече от тези по време на сън.

Нашият личен асансьор е стигал до тук.

От много напреднали пътешественици знаем, че асансьорът продължава много по-дълбоко до нива на нирвана. Неговата посока е една. Той ходи само и единствено към твоят собствен център. Води те към истинският ти баща и майка, води те към източника на живота. Води те към оригиналното ти начало. Може би те е страх от тази идея, но в крайна сметка не бива да ни е страх от истината. Какво по-хубаво от това да се доближиш отново до най-истинската си същност? Хората сме много интересни създания. Бягаме всячески от болките си, търсейки обятията на удоволствието. Надяваме се, че ще изчезнат, че ще успеем да избягаме. Може би ще ги изгоним с питие или десерт, може би ще вземем хапче или наркотик, който ще ни освободи. Уви, това не работи. Всички сме го пробвали и сме видели, че прекаленото залитане в удоволствията всъщност образува страдание. Щом това е така, трябва да направим обратното – да залитнем в болките си. Това, против нашата човешка логика, не генерира страдание, а напротив – освобождава, лекува, преражда. Цялата идея на случващото е да те накара да минеш през болката си, за да се освободиш сам и станеш много по-силен. Небесните подаръци са трудни за разбиране гледайки през призмата добро / лошо.

Е… вече знаеш за асансьора, знаеш колко много може да подобри живота ти, знаеш и всичко, което е необходимо за пътуването.

Остава само да се качиш.