Приятелство

Още от времената на племенния строй, човек е стигнал до заключението, че за него е добре и има нужда от това да е част от група, от общност. Скитането и оцеляването сам не е особено приятно, нито ефективно. Освен взаимопомощта, която намира там, той намира и много други ценности. Намира приятелството.

Ние сме все още този племенен човек.

Въпреки че, много от нас не го осъзнават, а други ще го отхвърлят като отдавна надградена праистория, никой от дълбоките ни копнежи не се е променил. Независимо от времето, в което живеем и технологиите, с които разполагаме ние все още искаме и търсим своето племе.

Ние сме социални създания. Като такива, имаме нужда да общуваме и социализираме с други като нас. Социални същества, притежаващи способността да мислят и действат на много различни нива едновременно. Тази способност означава, че освен обичайните взаимодействия от бита, човек желае да комуникира и на по-голяма дълбочина. Търси интелектуална, емоционална и духовна стимулация. Желае разбиране, нуждае се от истинско свързване. Копнее да задоволи този си глад.

Истината днес е горчиво хапче за преглъщане. Истината е толкова неприятна и противна, че предпочитаме да я маскираме с куп илюзии, идеи и оправдания. Истината е, че днешно време истинското, автентично приятелство е застрашен вид. Почти не съществува.

Сегашното приятелство, както и по-голямата част от взаимоотношенията ни, са по сметка.

Имаме "приятел" за по бира, имаме "приятел" за спорт, имаме такъв за маса, такъв за шопинг, такъв, който ни черпи, за разходки, за партита, за убиване на време и т.н. Имаме богат набор от "приятели", спрямо това, кой за какво е угоден. На същия принцип имаме тиган за яйца, отвертки за работа, сешоар, закачалки, имаме ски, имаме пералня. Живеейки по този начин принизяваме човека отсреща до нивото на предмет. Неодушевяваме го. Използваме го. Лицемерно, неискрено, половинчато, грозно.

Истинското приятелството не е използване.

Истинското приятелство е братство. Партньорство. Съюз. При него всички сметки са затворени. Всичко се прави безвъзмездно и от сърце, а заплащането е получаване на същото отношение обратно и то не, защото ти дължат услуга, а защото да помогнеш на брата си е едно от най-красивите и смислени неща, на които сме способни. Така приятелството се превръща във невероятна, самозахранваща се сила. Съвършен обмен. Перпетуум-мобиле. Сила, която лекува и подобрява всичко наоколо. Всеки жест я засилва все повече, правещ я по-стабилна и издръжлива. Сила, в която много умело се е скрила любовта, а се прави на приятелство.

Ако сте от хората, които са наранени, разочаровани и отказали се от идеята за приятелство, не унивайте. Това може само да отблъсне бъдещия срещнат. Трябва да осъзнаем опитностите си като ценен дар и да се сетим, че живота е прекалено кратък и непредвидим, за да се сърдим и да отричаме утрешния ден. Този опит ни показва, освен всичко друго, че все още не сме намерили нашето собствено племе. Нашите съмишленици, нашите братя и сестри. Хората, които правят живота ни по-смислен, стойностен и ценен. Хората, за които си струва да умрем.

Пътят на всеки един от нас е различен, но всички пътища стигат до едно и също място. Както всеки един извор, ручей, рекичка или поток водят към общия океан. Рано или късно ще бъдем заедно, изцяло. Затова спокойно се качете на вашия най-ценен плавателен съд - търпението, и просто пътувайте.