Порното

Порно. Някогашно табу и сегашно ежедневие.

Всички сме добре запознати с него, а много от нас го употребяват всеки ден. Може би гледаме на него като невинно забавление или уред за подклаждане на страстите. Може би дори черпим идеи и вдъхновения за собствения си интимен живот или просто храним фетишите си. Или сме закачени и не можем да спрем? Човещинка все пак… но какъв е реалният му ефект върху съзнанието и подсъзнанието ни?

Порното ни влияе далеч по-сериозно отколкото подозираме.

Като различни същества мъжете и жените имат различни концепции за възбуда и съответно приемат порното по различен начин. Мъжкият мозък е реагира повече на визуалната стимулация. Само гледането на определени изображения стимулира и често е достатъчно. Жените са по-комплекси в това отношение, те търсят повече силна емоция и еротично преживяване. Те разчитат повече на фантазията си отколкото на визуалното. Именно заради това при тях, порното не води толкова често до пристрастяване и злоупотреба. За мъжа обаче, порното се оказва невероятно лош капан поради ред причини.

1. Нека започнем с това, че порното постепенно намалява чувствителността и нежността ни. Неговата консумация нормализира грубостта и бруталността, представя я за нещо съвсем обичайно. Нашите интимни взаимоотношения започват да страдат заради това.

2. Образува напълно нереални представи за секса. Това, което виждаме в порното е продукт. Той е специално заснет от специфични, силно въздействащи ъгли; използвани са професионални модели/актьори с перфектна физика и малко хора знаят, че една порно сцена всъщност представлява монтаж от няколко снимачни сесии, за да се получи крайния резултат. Всичко това, досущ като киното, е илюзия.

3. Учи ни на воайорство – сцените най-често са заснети от трето лице, което ни вкарва във ролята на наблюдател, воайор. Това лека по лека учи ума и в частност вкуса ни, да привиква към такава гледна точка. Възбужда ни да гледаме, а не да участваме.

4. Порното пълни главата ни с изображения. Притеснителни изображения, които имат склонността да изкачат в ума ни в най-неподходящите моменти. Те ни изкривят и потискат, вкарват ни и чувство за вина. Разболяват ни.

5. То ни обърква. Професионално заснетите сцени показващи съвършени тела лесно могат да заблудят ума ни. Във високи нива на възбуда нищо не е забранено или нередно и всичко ни стимулира. Започваме да губим истинското си аз.

6. Порното удря същите мозъчни центрове като кокаина. То е също толкова, ако не и по-пристрастяващо. Като всяка друга зависимост и за тази е характерна все по-голямата дозировка. При кокаина просто ще вземем по-голямо количество, докато при порното това не работи. При него ни трябва все по-забранено нещо, все по-голямо табу. Търсим по-силен ефект, трябва ни нещо различно. Започваме да развиваме все по-странни и по-извратени желания поради естеството на зависимостта. Често се стига до нива, в които след въпросната консумация сме погнусени от себе си. Питаме се как сме стигнали дотук и какво ни има?

7. Всичко това, логично, води до появата на еректилна дисфункция при мъжете. Та ние вече сме свикнали на небивали фетиши и извращения, как да се възбудим от една обикновена жена? Да не говорим, че по-рано днес сме се изразходвали и нямаме нито желание нито възможност за истинска сексуална среща. Възможно е и да развием срам от самите себе си, поради нередността на действията ни.

8. Така порното деградира съзнанието и подсъзнанието ни. Доказано е, че то изглажда мозъчните ни гънки и буквално оглупяваме. Губим способността да се фокусираме. 9. Вече няма нужда да фантазираме и мечтаем за любовта си. Просто натискаш едно копче и животинщината започва. Няма ухажване, няма магия, няма интимност, няма красота. Точно като бързата храна – порното е фаст фууд за ума – първично се усеща вкусно, но всъщност ни разболява.

10. Често го използваме като бягство от проблемите си. Например сме самотни или отхвърлени. Вместо да развием самочувствието и силата си, вместо да се развием социално и да посрещнем проблемите си лице в лице ние бягаме по най-лесната пътека. Обаче тя рядко е решението. Когато бягаме от проблемите си просто ги задълбочаваме.

11. Може би най-голямото зло от всичко е, че поддавайки се на първичните си влечения губим най-ценното си – креативната си енергия. Какво е семенната течност ако не източникът на живот? Тя съдържа много повече отколкото хората смятат. Както на биологично ниво така и на духовно. Това е нашата мъжка сила, това е нашата сила на действие, на мощ, на фокус, тя ни дава възможност да творим и създаваме. Невероятна глупост е да пилеем това богатство.

От началото на сътворението си сме запазили много от чертите си. Точно като Адам и Ева искаме забранения плод, защото е най-сладък, но точно като при него има огромни последствия. Не от господ на небето, а тук и сега за нас самите. Ако това ще помогне ще добавим, че порното вече е комерсиално, разрешено и свободно достъпно. Тоест вече не е забранен плод, а изгнил плод фигуриращ на почти всяка маса. На всичкото отгоре и е безплатно… В свят като днешния, където ВСИЧКО струва пари е винаги добре да се запитаме защо нещо е безплатно? Защо порното е „подарено“ на човека от контролиращите глобалната икономика? Какъв е ефекта му върху масите? Дали не прави хората по-задоволени и по-глупави? Дали не извращава и деградира популацията? Дали не ни обърква, дали не застрашава семейството като институция? Дали не поддържа тестисите на мъжете празни, с цел нисък тестостерон? Когато няма тестостерон, няма бунт, няма въстание, няма съпротива. Целия този потенциал е съвестно събран в салфетки и чаршафи.

Като бивш тежко-зависим спокойно мога да заявя, че спасение от тази проказа има. Достатъчно е да забележим как се чувстваме по време на и след такъв акт. Обикновено изкуствената стимулация приключва с мимолетен псевдо-оргазъм, който ни оставя в състояние на немощ. Няма радост, няма обмен, няма свръзка. Отсъства истинско удовлетворение, дори напротив – усещането за липса нараства, с което нараства и нещастието ни. Така стигаме до заключението, че порно е синоним на депресия, на нещастие. То не е спасението ни, то ни обрича.

Това, което можем да направим със силата си вместо да я изхвърлим напразно, е да я впрегнем. Да я впрегнем в създаване и сътворяване. Можем да я превърнем в работен или спортен хъс за победа, можем да я трансформираме в креативни начинания като писане, рисуване, готвене, музика, танци, построяване/изграждане на мебели или къщи, може да я превърнем в каквото решим. Тя е невероятно потентна и силна, само й дай шанс да се натрупа и я вложи правилно.

Когато се откъснем от тази отрова красотата започва да се връща постепенно, обратно в живота ни. Мечтите и фантазиите ни са връщат, чувствителността и финият ни усет отново се засилват. Връзките с другите хора се оправят, ставаме много по-натурални и чисти хора – изчистваме съзнанието си от цялата мръсотия, с което е било замърсено.

Това беше изповедта на един чики***я. Надявам се моя горчив опит да е бил достатъчен за да убедя поне някои от вас да се откъснат навреме от тази ужасна дрога.

Бъдете свободни.