Очакване

Днес ще разгледаме поредния начин, по който си тровим живота. Повечето от нас дори не осъзнават, че го правят, защото е обичаен умствен процес и като такъв често протича незабелязано. Този процес се нарича Очакване или по-скоро създаване на очаквания.

Създаването на очаквания се образува от най-ранна детска възраст. Колкото по-големи ставаме толкова и умението ни да създаваме очаквания расте с нас. Като зрели хора, за някои това дори се е превърнало в подсъзнателно предизвикателство на ума и на егото. Ума, който е толкова добър в анализите и прогнозите си, егото, което е винаги знаещо и безгрешно. Ума обожава да пресмята и гадае, да работи и твори, но в този случай твори единствено въображаеми сценарии. Егото жадува да каже: „Казах ти“, „Знаех си“ и т.н.

Тези от нас, които са проследявали очакванията си най-вероятно знаят, че шансовете да се сбъднат са минимални, защото действителността мисли по съвсем друг начин. Начин далеч по-дълбок и комплексен от нашия собствен.

Когато сме изградили високи/позитивни очаквания, най-честия резултат е разочарованието. Фантазираме невероятен развой летейки в облаците, а реалността ни сваля рязко и ни среща със земята. Такова падане няма как да не бъде болезнено. Дори и незначителни очаквания за това какво другия човек ще каже или направи са способни да ни причинят огромна доза болка, раздразнение, и като цяло са способни да погубят настроението ни за части от секундата.

Когато имаме ниски/негативни очаквания става така, че или сме били подготвени за разочарованието или развоя ни изненадва приятно. Така погледнато някои ще кажат, че това е правилния подход, защото и в двата случая сме добре и няма минуси. Минус има и той е много голям. Живеейки с ниски или негативни очаквания ние постоянно гледаме на живота през черна призма. Такава, която вечно търси най-лошия вариант, подозрителна е към всичко и към всеки и така ни лишава от доверието и радостта ни.

Щом не е добре да очакваме нито хубаво нито лошо, то какво ни остава? Остава единствено да очакваме неочакваното. Това обаче значи съвсем различно нещо. Очакването на неочакваното е оксиморон, парадокс. Това са две неща, който взаимно се изключват. Щом и двете изчезнат остава единствено животът, чист, вечно нов, освободен от призми.

Озоваваме се в настоящия момент напълно.

Когато изключим очакванията в главата си, животът ни се променя. Не защото, ние сме го променили, а защото начина, по който го виждаме и живеем се променя. Когато нямаме очаквания към него му даваме въздух и пространство да се разгърне изцяло. Едновременно с това нашето усещане в него се изменя. Всичко е чисто ново всеки път, всяка ситуация носи изненада, нищо не е сигурно, ясно или предвидено. Всичко е неясно, всичко е непредвидимо. Именно това е чудото на света, в които сме. Там се крие магията му. Всички сме актьори и импровизацията ни е в кръвта. Нямаме нужда от готови реплики и сценарии, които да определят действията ни. Очакваме, защото сме несигурни, страхливи, очакваме, защото не понасяме идеята да нямаме контрол над нещата и да не знаем какво следва. Но уви, това не помага, а единствено пречи. Пречи да видим чудесата, пречи да изживеем магията, пречи на лекотата и радостта ни, а най-вече пречи на изиграването на собствената ни съвършено спонтанна роля.

За това, забравете очакванията и се впуснете обратно в играта.