Обичай себе си

Всеки от нас е чувал, че трябва да обича себе си. Но какво точно означава това и как изглежда то си остава неясно за мнозина. Знаем, че любовта към себе си е да си обърнем внимание, да си сготвим или да задоволим друг наш глад и докато това е така, то си остава на най-външно ниво.

Днес ще Ви предложим нашият метод как да обичаме себе си.

За да добием най-обективна представа как се обича, то нека погледнем как обичаме най-близкия си човек, този, към който изпитваме най-чиста любов. Той/тя може да е наш родител, дете, романтичен партньор, приятел, брат, сестра или някой друг. Него ние обичаме безусловно. Към него ние подхождаме с най-голямо търпение и разбиране, прощаваме му лесно и бързо забравяме, към него чувстваме най-приятно чувство и добро разположение. Това е любов. Трябва да можеш да се обичаш така ако искаш да имаш истинска любов към себе си. Когато видим, че партньорът ни е болен, то ние веднага го каним да легне и да почине, правим му чай. Когато детето ни прави нещо за първи път, то го окуражаваме, казвайки му, че се справя отлично като за първи път. Когато наш приятел започне ново начинание ние го подкрепяме с ентусиазъм. Трябва да можеш да се обичаш така.

Когато става въпрос за другия човек, то най-често на него му е простено, защото е човешко да се правят грешки. Тогава подхождаме с търпение и благост, показваме най-добрите си качества. Когато обаче стане въпрос за самите нас, то нещата вече не изглеждат така. Когато ние сбъркаме, то много често сме гневни и осъждащи, дори се самонаказваме чрез обиди или физически удари. Оказва се, че стандарта ни е двоен. Що се касае до другия, то на него е позволено да е несъвършен. За нас обаче, грешката е недопустима, а този норматив е неизпълним. Вероятно това се дължи на факта, че другия човек (бидейки извън нас и лесно разпознаваем, външен субект) наистина е човек, а както казахме е в човешката природа да се греши. Ние самите обаче, не се възприемаме напълно по този начин, защото сме отвътре на себе си. Ние често не можем да се видим като външен субект, като строго дефинирано човешко същество, т.е. не сме човеците, на които им е разрешено да бъркат. Именно затова е отлична идея (и почти задължително) да се видим изцяло отстрани. Само така можем да се оценим истински и да разберем какво означаваме за себе си.

Погледни се отстрани – като своя брат или сестра, като най-близкия си човек.

Погледни се отстрани и разпознай човека. Той е най-близкият ти, дори и да не го подозираш. Той е човекът, който беше рамо до рамо с теб през абсолютно всичките ти падения и триумфи. Той беше с теб в най-тъмното и най-ниското, за разлика от твоите родители и приятели. Макар и физически около теб, те не разбираха какво се случваше у твоя интериор, не можеха да помогнат истински. Но той, твоят най-верен приятел, разбираше напълно какво се случва и беше изцяло с теб. Не само по празници, не само за кафе и лафче, не само за разходка в парка и някоя друга смешка. С него винаги си бил най-близък, доверявал си му всичко. Той е причината още да си тук. Той е причината да си жив, успешен, с добра хигиена и облекло, той е причината да си с пълен стомах и да имаш покрив над главата.

Този човек си ти.

Нима той най-много не заслужава любовта ти? След всичко, което сте преживяли заедно? Обичай го. Обичай се. И му позволявай да греши, защото все пак и той е човек. Кажи му какво значи той за теб. Благодари му за това, че винаги е бил до теб, винаги те е разбирал и ти е помагал. Оцени този търпелив, щедър и прекрасен човек, който е понесъл всичко на гърба си и все още стои. Признай заслугите му, отдай му почитта и любовта, които му се полагат. Заслужил ги е.

Когато се обичаме истински, то собствената ни компания ни е напълно достатъчна. Тук не става въпрос за нарцистично поведение или асоциалност. Не, това просто означава, че сме започнали да таим топли чувства към нас самите и се чувстваме отлично в компанията си. Това означава, че не се НУЖДАЕМ от друг, тоест спираме да сме лепкавите и нуждаещи се хора, които отчаяно търсят контакт или внимание отвън. Спираме с тези поведения, защото вниманието, което толкова много искахме сме започнали да си го предоставяме сами. И това е невероятно! То не значи, че ни е неприятно да социализираме с други. Не значи, че ще си седим вечно вкъщи, нито значи, че ще си умрем сами, защото сме си напълно достатъчни.

Да обичаме себе си и да сме си самодостатъчни означава Цялост.

Тази цялост постигаме единствено чрез любовта към себе си. А когато сме я постигнали, то чашата ни е пълна. Разполагаме с радост, веселие и любов, които сме готови да раздаваме на близки и приятели и свободно на света. И най-после сме готови за истинската любов. Тази, в която не зависим от другия за да се чувстваме добре. Тази любов, в която няма нужда да се следим и съмняваме. Любовта, в която не се чува дори и една лоша дума между двамата. Това е любов. Любовта, в която две цялости се срещат, вместо две половинки. Любовта, в която твоята любима е същински комплимент и съвършено допълнение на теб, както и ти на нея. Съюз на две личности, които напълно обичат себе си и човека до себе си. Любов, в която си готов да умреш за другия, защото любовта ти е безусловна.

И така приятели, разбираме, че едно от най-важните неща на този свят е да обичаме себе си. Без него не можем да се завършим.

И въпреки че заслужаваме изключително много любов, задето сме преживяли всичко със себе си, то има нещо, благодарение на което имаме възможността да преживяваме всичко това и всичко, което предстои. Това нещо е източникът, създателят, вселената, бог или както го разбираш ти. Обичай го дори повече от себе си, защото ако го нямаше него, нямаше да има и теб.

Да бъдем цялостни. Да бъдем любов.