Красива Лудост

Какво представлява лудостта?

Буквалното й значение се отнася за хората, които са загубили връзката си с действителността. Те виждат, чуват и живеят някъде другаде. Загубени в техните светове, мнозина стават неспособни да се върнат обратно. Тази лудост е нещастна и погубваща.

Ние няма да разглеждаме тази лудост, а една друга.

Лудостта, която се намира във всеки един от нас, но рядко се проявява. Обикновено можем да я открием в най-шарените, странни, отворени, луди, мръднали човеци.

Тази лудост се нарича да бъдеш себе си.

Да проявяваш тази лудост е същинска смелост, но и е единственият начин да си истински щастлив, радостен и удовлетворен. Единственият начин да пееш заедно със сърцето си.

Но защо да бъдеш себе си е лудост, че нали самото общество го поощрява и стимулира? Това е криворазбрано - обществото иска и позволява уникалността на индивида, но само до границата на обществените възприятия за това, кое е удачно и прието. Играеш по правилата, а те са ужасно много. Рамката е поставена, но ти е тясно.

"Нормалният" човек е силно ограничен от всички изисквания към образа си. Той е окован, той е в плен. Затворник на страховете си. Роб на чуждото мнение.

"Ненормалният" човек обаче, няма никакви изисквания, очаквания и ограничения към себе си, защото от него не се очаква нищо или се очаква да е шантав. Той е в лекотата. Всичко е на негово разположение.

Така виждаме всъщност, че тази лудост е равносилна на свобода.

Свобода да мислиш, чувстваш, говориш и действаш както сметнеш за добре. Без филтрация, без ограничения, без условности. Това съдържа в себе си тотално преминаване отвъд всяка репутация. Красиво-лудият човек е извънредно гъвкав, непостоянен, променлив. Прилича на водата. Налеем ли я в чаша, тя приема тази форма. Налеем ли я в друг съд, тя отново отговаря на формата. На същия принцип лудият човек приема формата на съда, формата на осъждането. Както и да бъде наречен, за какъвто и да бъде взет, той го приема като на игра, с което напълно го обезврежда и унищожава. Така чуждото мнение спира да го управлява, така оковите падат сами. За него чуждото мнение се превръща в забавление, в танц, а да го засегнеш е като да намушкаш въздуха с нож.

Тази лудост е единственият начин да се съхраним и излекуваме. Тази лудост е пътят към мъдростта, любовта и истината. В тази лудост се крие спасението ни.