Гняв и Агресия

Случва ли ти се да се разгневяваш лесно? Подхождаш ли с агресия в дадени ситуации, особено в такива, в които е излишно? А чудил ли си се защо е къс фитила ти или просто си го приел за неизменна част от характера си? Най-често тези наши автоматични изблици ни превземат светкавично, а след тях следват други емоции като срам, съжаление и дори объркване (защо реагирах така…). Днес ще разгледаме защо това се случва и защо е отлична идея да го избягваме.

Сенека, един от най-известните римски мислители, чудесно определя гнева като временна лудост, защото той е тъкмо това – временна загуба на разум. Погледнато научно, отговорна за гнева е амигдалата, която е част от лимбичната система, тоест нашият рептилски мозък. Казано на разговорен човешки, това е една от най-примитивните наши страни, нещото контролиращо нашите емоции и вземане на решения. Също е отговорна и за основната ни реакция „бий се или бягай“ (fight or flight). Сенека казва също, че гнева се разпространява по-бързо от огъня и затова е дори по-опасен от него. Това е точно така, защото той задейства нашите най-примитивни рефлекси. Под тяхно влияние ние временно губим трезвата си преценка, умението си да анализираме ситуацията и да отреагираме спокойно, превръщайки се в първобитни диваци. Нека първо разгледаме агресията.

Агресията обикновено се използва за вземане на надмощие над друг човек или група. За по-елементарното човешко разбиране, агресията е инструмент за доминация и контрол, която в някои случаи дори остава добре приета. Но за хората с по-високо съзнание, тя е прозрачна. Агресорът действа или от страх, или заради собствената си комплексирана същност или действа чрез болното си его. Агресията от страх може да се прояви като защитен механизъм. Например се намираме в конфронтация, която може да ескалира всеки момент, ние усещаме опасността от това да бъдем пребити и започваме боя първи като преценяваме, че това ще ни помогне, защото на наша страна са елемента на изненадата и евентуалното засилване на страха у опонента ни. Така проявяваме агресия от страх, с цел да спечелим преимущество. Най-честата агресия, на която ставаме свидетели ежедневно, е тази произлизаща от комплексите ни. Вътрешната ни несигурност породена в детството или по-късно (ако подигравателно са ни определяли като ниски, високи, слаби, дебели, смотани, като твърде мъжествени/женствени, странни, уродливи и т.н.) е напълно способна да отприщи агресивни поведения и желание за доказване и „опровергаване“ на болната ни тема. Всеки път когато унижаваме (принизяваме) някого, всеки път когато доминираме ментално или физически другия, винаги когато заплашваме. Това е царството на егото и на избитите комплекси. То желае да се установи като по-висшестоящ, като по-важен, по-голям, иска да бъде господаря, като едновременно с това превърне противника в поданик. Изпитваме ли нужда да доминираме другия, то това значи, че сме подвластни на собствените си подсъзнателни наклонности. Но знай, че тези наклонности не са твой, а са чужди. Насадени са от егото ти, което напълно контролира парада и те превръща в пещерен човек, с цел да завладее нови територии. Постепенно ще разсееш тези нечисти влияния чрез практиката да улавяш егото си и да го връзваш отново на каишка. Става все по-лесно с времето, не губи кураж.

Агресията е абсолютен признак на слабост.

Истински силният не властва над другия, защото властва над себе си. Истински силният не трябва да се доказва пред другия, защото се е доказал на себе си. Истински силният помага, дава и понася. Истински силният обича, вместо да мрази. Обича себе си, обича и другия.

Сега нека разгледаме гнева. Гневът не е полезен. Той може да заличи това, за което си се трудил цял живот. Може да развали отношенията ти за части от секундата. Може да коства свободата ти, може да коства и човешки живот. Гневът се дължи на факта, че си неудовлетворен (от живота си, от другия човек, от очакванията си, от реалността).

Той е признак на безпомощност.

Това най-ясно можем да видим чрез мъжката импотентност. При някои млади мъже, които носят нещастието на импотентността, се формира чудовищен гняв. Имаш желанието, но нямаш възможността. Цялата ти същност го иска, но тялото те предава. Безпомощен си. И ставаш гневен. Много гневен. Гневен на боговете, на съдбата си, гневен на живота. Трябва да изкараш целия този гняв, способен си да убиеш някого.

Гневът те превръща в разярено диво животно. Опасен за себе си и за останалите.

Някой път се разгневяваме, защото не ни оставят да се изкажем, не ни изслушват и като цяло когато комуникацията е проблемна. Друг път се разгневяваме от лошия си късмет; от нечий злобен коментар; от засичането на бивш романтичен партньор или псевдо-приятел. Гневим се поради милион причини, а в някои случаи се гневим изключително лесно. Дадена ситуация е способна да ни извади от релси за части от секундата. Сякаш не дишаме, седим на полусъединител, сякаш нещо в нас седи под налягане и само чака да гръмне. Чашата ни прелива от една единствена капка. Но за да прелее чашата на търпението ни от една единствена капка, това значи, че чашата си седи вечно пълна. Значи, че тенджерата ни винаги е под налягане. Еквивалента на това е постоянно да държим зареден револвер в джоба си и само да чакаме удобен момент да го извадим и употребим.

Така не се живее и това не е живот.

За да не седим вечно под налягане е важно да направим две неща:

1. Да отпуснем това, което сме натрупали до момента – това може да постигнем чрез изкарване на бутилираната си агресия и гняв. Може да стане чрез подходящо физическо движение като боксиране със спаринг партньор, боксиране на чувал, бокс със сянка (което е да удряме въздуха дори в сред комфорта на собствения си дом), тичане, плуване, скачане на място (да тресем цялото си тяло като може да го придружим със звуци), катерене или каквото ти идва отвътре. Ако имаш нужда да изчистиш емоционалните си натрупвания резултат от задържане на неизказани емоции, то ти трябва обезателно да ги върнеш обратно у вселената където им е мястото. За тази цел трябва да крещиш, да викаш, да плачеш, да се смееш, можеш да се освободиш напълно като направиш това вкъщи, но тъй като вероятно е неудобно там можеш да се качиш в колата си и да го правиш докато караш. Можеш да отидеш с кола или по друг начин в планината или в някое подземие, където намериш за добре. Блъскай, треси се, крещи – извади всичко нередно от себе си. Ще се почувстваш значително по-добре.

2. Да променим начина си на живот – след като сме се освободили от натрупаната чернилка е уместно да изменим живота си така, че да не допускаме повторното й натрупване. Говори когато му е времето, защити се когато трябва, смей се когато ти е смешно и плачи когато ти се плаче. Спри да задържаш. Пускай.

Щом претопим всички варианти за собственото си разгневяване можем да стигнем до същината на причината. Стигаме до концентрата, стигаме до ядрото. А най-основния причинител на нашия гняв е един:

Неприемането

Неприемането на чуждото мнение или значение, неприемането на ситуацията, на обстоятелствата, на реалността. Това важи дори и за случая с импотентността – не се гневи, няма да помогне. Това, което ще помогне е Приемането. Приеми реалността. Приеми истината. Приеми настоящото си състояние, защото то е моментно. То подлежи на промяна. Най-бързият и най-здравословният начин да го промениш е това да го приемеш. Приеми го. И след това се запитай: Как мога да изменя реалността си? Как мога да променя настоящата си истина?

Когато приемеш истината спираш да се гневиш, защото най-после си приел себе си, такъв какъвто си. Най-после си спрял да се бориш със себе си, спрял си да се осъждаш, спрял си да се противиш на действителността. И само в тази спокойна и любвеобилна почва може да засадим семките на новото си Аз. Само там имаме шанс да достигнем до това, до което ни се ще.

Когато се разгневиш се превръщаш в дявол, губиш парче от себе си и засрамваш душата си. Когато се приемеш се превръщаш в любов, възобновяваш се и се развиваш.

В заключение ще споделим и нещо друго за гнева. Той все пак може да бъде полезен. Гневът е изключително мощна енергия, която можем да употребим за наша реална изгода. Това става като го превърнем в ресурс, в източник на енергия. Както въглищата хранят пещта. Канализирай гнева към това да постигнеш целта си. Разгневи се на себе си, за да оправиш живота си. Впрегни тази мощна сила за работа, за дисциплина, за тренировки; впрегни гнева за да се изправиш срещу страховете си и да ги победиш. Не пилей гнева си навън, така само го губиш напразно. Да не говорим, колко смешен ставаш. Не, вложи гнева си навътре. Побесней вътрешно и запали своя скрит огън.

Превърни гнева в свой слуга и го използвай градивно.

Да бъдем осъзнати.