Дуалност

Вселената и всичко в нея следва дадени закони. От една страна те представляват правилата, според които играта работи. Без значение е дали някой вярва или не, щом е жив той живее според тях. Тези правила са аксиома, те не подлежат на дискусия, на промяна, на надмогване. Те не могат да бъдат победени.

"Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие." - този закон на Нютон умело представя дуалността във света. Всичко има два полюса, две страни, две лица, две части, които отговарят, търсят и създават една друга.

Всичко във вселената се намира в идеален баланс.

Би ли имало ден без нощ?
Би ли съществувало топло без студено?
Как може да има добро без да има лошо?
Позитивно без негативно?
Мъжко без женско?
Активно без пасивно?
Пролет без есен?
Раждане без смърт?
Шум без тишина?
Сладко без солено?
Радост без страдание?
Светлина без тъмнина?
Хармония без хаос?
Всичко без нищо?

Хората сме свикнали да приемаме доброто или позитивното като правилно, а противоположността му като лошо, като враг, като излишно. Истината е, че едното ражда другото. Това са двете страни на една и съща монета. Това са лицето и гърба на човек - без едното другото не може да съществува. Нощта дава възможност да се обновим и да сме готови за новия ден. Без студенина никога нямаше да можем да се стоплим. Не можем да разпознаем героя ако нямаше злодей. Ако батерията имаше два позитивни полюса щеше да е безполезна и непотребна. Благодарение на тишината можем да чуем звуците. Именно смъртта позволява да се родим наново. Как щяхме да разпознаем светлината ако нямаше тъмнина?

Пасивният принцип осигурява почвата за да може активният да се прояви. Пасивното представлява пространството, в което се разгръща активнито. Негативното подхранва позитивното, а позитивното храни негативното. Тъй като едното не може без другото те са едно цяло, едно нещо.

Само когато човек успее да прозре тази истина може да надрасне дуалността, да мине отвъд нея, да живее в хармония и да разпознава и доброто и лошото като необходимо и красиво.

Когато знаем това, разбираме че можем да видим себе си само чрез другия човек. Ако го нямахме за сравнение нямаше да знаем кои сме, какви сме и как се държим. Това също значи, че ние и човека отсреща сме едно. Ние сме едната част, а той е другата.
Няма по-важен. Има две равни части, които не могат една без друга. Знаейки това, нека правим всичко по силите си да подхранваме другата си част, да я обичаме и уважаваме, осъзнавайки, че това всъщност, сме самите ние.