Драмата

Хората сме обсебени от драмата. Сапунени опери, драматични филми, постановки, сериали, скандални реалити формати с гротескни разправии и т.н. Консумираме всякакви такива продукции като бърза храна, веднага и по-много. Шумното и интензивно показване на емоции ни позволява да ги съпреживеем, да ги осъдим, засища ни. Пристрастени сме.

Като всяка друга дрога обаче и тази идва със страничните си ефекти.

Драмата храни емоциите ни, храни и егото. Тя ни забавлява, подхранва, представя живота като неспирна стихия бълваща огън и жупел, като атракцион, силно носещ ни нагоре надолу, редувайки горещи висоти с ледени пропасти. Заблуждава, че живота живян в истерия е вълнуващ, жив, необходим и примамлив. Нуждата ни от нея, започва да расте и лека по лека се пренася в личен план. Гледането на чужда драма само покачва желанието ни да изпитаме своя собствена. Най-често това се случва изцяло подсъзнателно. Започваме да правим излишни забележки, търсим проблеми и кусури, заяждаме се без да има причина. Сапунения актьор в нас ликува и само чака ответна реакция за да ескалира ситуацията. Фитилът му е невероятно къс, пали се мигновено и зарята започва. Вдигаме скандали, започваме да крещим, да заплашваме, да чупим и замеряме, дори посягаме да ударим и орисваме невинната си драма със злощастен край. Въобще правим всякакви сцени, като в театър, на игра. Тази игра обаче става от играчка в плачка.

Само дето се оказваме измамени.

Това не е начина да живеем вълнуващ, красив и интересен живот. Това е фалшивия начин на егото да участва в ниските драми от бита. Това ни поддържа в най-ниското ниво на съществуване - в материалния свят. Уверява ни колко важни сме ние и взаимоотношенията ни с другите, но по възможно най-грешния начин. Подстрекава ни да сме сравним с другия, да му се присмеем или да му завидим, да го осъдим колко е прост, нагъл, лицемерен и гнил. Докато правим това самите ние ставаме такива.

За да живеем вълнуващо и пълноценно не ни трябват караници. Не е необходима хвърчаща посуда. Достатъчно е своевременно да разпознаем глада си за вредна храна и да го задоволим със здравословна такава. Да го нахраним с истинска, чиста емоция, а не с фалшивата его порция. Както импровизиращия актьор избира репликите и действията си, така и ние избираме своите. Вместо омраза да изберем обич, вместо избухване да изберем търпение, вместо реакция да изберем смирение. Така преобразуваме чуждата негативност в любов, взимаме чернилката и я трансформираме в скъпоценен дар. Дар, който много скоро пуска корен в сърцето на другия, цъфва, връзва и ни поднася обратно плодовете на труда ни. Така развиваме и себе си неимоверно много, защото подходждаме по възможно най-трудния път, с благост и търпение. Слабият крещи, а силния понася.

Колкото до драмата - не тъжете и не се притеснявайте, тя е гарантирана и неотделима част от света. Светът е сцена, а ние сме актьори. Непредвидимият сценарий гарантира фантастичните предстоящи моменти. Щом общият ни свят гарантира и осигурява цялата своя драма, защо ни е да товарим и личния си такъв? А за върлите й почитатели ще кажа, че все още не са вкусили от чистата хармония, защото след нея единственото, което драмата оставя е своя горчив и неприятен вкус.